Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр.София, 10.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 53083/ 2015 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 697/ 11.10.2016 г. по настоящето дело по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 469 от 09.03.2015 г. по т. д.№ 2243/ 2014 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против М. на в. р. (М.) искове, квалифицирани по чл. 79 ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за заплащане на сумата 2 076 000 лв, дължима по договор за доставка от 30.12.2008 г. и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 551 953, 20 лв – обезщетение за забавено изпълнение за период 01.07.2009 г. – 01.11.2011 г.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за естеството на порока на споразумение за изменение на срока на договор за обществена поръчка, сключено в нарушение на чл. 43 ЗОП г. (отм.). За да даде отговор, съдът съобразява няколкократните изменения и допълнения на разпоредбата и съдебната практика по нейното прилагане. В редакцията си към момента на приемането на закона разпоредбата на чл. 43 ал. 1 ЗОП г. (отм.) забранява каквито и да е изменения и допълнения в договор, сключен по реда на този закон. Със ЗИДЗОП г. (отм.), обнародван ДВ бр. 37/ 2006 г., забраната за изменение на такъв договор остава, но тя не е абсолютна, тъй като новосъздадената ал. 2 на чл. 43 ЗОП г. (отм.)...