№ 154
София, 09.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. В
ЧЛЕНОВЕ: К. М
В. М
при участието на секретаря З. Я
като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 2210 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 417 от 14.01.2016г. по гр. д. № 2055/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която е оставено в сила решение от 03.10.2009г. по гр. д. № 5098/2006г. на Софийски районен съд за признаване за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците М. С. Й. към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот пл. № 1922, представляващ бивша нива от 1, 5 дка в местн. „М.” в землището на П., заснет в кадастралния план от 1956г. в кадастрален лист 298 и обозначен по точки АБВГДЕА на скица от 20.11.2001г., издадена от ОП”Софийски кадастър”.
Касационната жалба е подадена от Г. К. Х., К. А. К., В. И. С., И. Й. С., Т. Х. К., С. К. И. и К. С. С. чрез пълномощника им адв. Б.. Поддържа се недопустимост на постановения съдебен акт поради незачитане на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК на ВКС. На второ място се поддържа, че изводът за основателност на предявения иск е направен, без да са преценени всички доказателства и всички доводи на ответниците.
Ответниците по касационната жалба В. М. Д.,...