ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 502

София, 23.09.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2911 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците „Лион инвест груп“ АД, „Бене консулт“ ЕООД, Д. М. и А. М. срещу решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от „УниК. Б“ АД по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на парични вземания по договор за банков кредит, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът „УниК. Б“ АД и привлеченото на негова страна трето лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорват жалбата.

1. Касационно обжалване се обосновава на първо място с оплакване за недопустимост на въззивното решение поради различен предмет на заповедта за изпълнение и предявения иск. Поддържа се, че в заповедта за изпълнение спорните вземания са индивидуализирани като произтичащи от договор от 08.06.2013 г., докато искът има за предмет вземания, произтичащи от договор от 08.06.2012 г.

Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – соченото от жалбоподателите несъвпадане между посочената в заповедта за изпълнение, от една страна, и заявлението, съответно исковата молба, от друга страна, на датата на сключване на договора, представлява допусната от заповедния съд очевидна фактическа грешка, която не е от естество да обоснове извод за разлика в предмета на заповедното, респ. исковото производство, с последица недопустимост на последното.

2. Като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се въвежда...