Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. Д. ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар М. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 240 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите против решение № 7096 от 29.11.2021 г., постановено по адм. дело № 9929/2021 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът „Макао-2“ ООД, чрез процесуален представител адв. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-4692/30.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Макао - 2“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица], представлявано от управителите Д. М. и Г. Ч., за възстановяване на платена с платежно нареждане от 26.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), в размер на 100 000 (сто хиляди) лв. В мотивите на акта е посочено, че за нов лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Ямбол, [улица]по влязло в сила Решение №000030-422/17.02.2021г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1.държавна такса по чл. 30, ал.1 ЗХ вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. “б“ от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/- за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 15 900 лв. в хипотезата на 39 броя игрални места и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз)- 100 000лв. в хипотезата на срок за лиценз от 10 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии „срок на лиценза“ и „брой жители в населеното място“ по местонахождение на обекта, не се изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 ЗХ.

За да отмени оспорения административен акт, АССГ е изложил мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че няма основание да се събира втора такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал. 1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав споделя като обосновани изводите на първоинстанционния съд, че според разпоредба на чл. 30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съобразено е от страна на съда обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗХ в предходната му редакция от ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01 01.2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си и гласи, че хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само такси по ал. 1.

Правилно и законосъобразно е тълкуването на съда, че чл. 30, ал. 7 ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценз, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за издаване на първоначален лиценз 11.12.2019 г., както и към момента на издаване на решението за издаване на лиценз за организиране на игри с игрални автомати -17.02.2021 г. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с алтернативен данък по чл. 242, ал.1, т.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр.69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Следователно издаденият на дружеството лиценз с решение от 17.02.2021 г. е за дейност, облагана с алтернативен данък. Изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1 от същата разпоредба.

Поради това, платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал.6 ЗХ в размер на 100 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й. Цитираното от касатора решение №11 от 01.07.2003 по конституционно дело №9 от 2003 г. на Конституционния съд е неотносимо към предмета на настоящия спор, поради което същото не следва да бъде обсъждано.

Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 4 000 (четири хиляди) лева за адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие (л.22).

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7096/29.11.2021 г., постановено по адм. дело № 9929/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция за проходите да заплати на „Макао - 2“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица], сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. К. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА