Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ - 3227/07.05.2020 г. на И. М. П., подадена чрез адвокат А. И. с искане за допълване на определение № 260 от 08.04.2020 г. по гр. дело № 3941/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските.

В отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК, “Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, [населено място] поддържа възражение за прекомерност на претендираните разноски, ако съдът приеме, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /определението на ВКС е обявено на 08.04.2020 г., срокът е изтекъл на 08.05.2020 г., а молбата е подадена на 07.05.2020 г./, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.

По съществото е основателна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на “Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, [населено място], подадена срещу постановеното по гр. дело № 11108/2018 г. на Софийски градски съд решение № 4064 от 05.06.2019 г. С цитираното определение по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение. В съдебния акт липсва произнасяне относно искането на страната за присъждане на разноски в касационното производство, поради което са налице основания за допълването му. Към подадения отговор по реда на чл. 287 ГПК е приложен списък по чл. 80 ГПК и документ, обективиращ пълномощно от ответника по касация в полза на адвокат А. И. и договор за правна помощ за процесуално представителство с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1350 лв., като е отразено, че документът има значението на разписка за платената цена. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. В случая, ответникът по касация има право на разноски, предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК. От цитирания по - горе документ е видно, че разноските са действително направени от страната, заплатени са в брой, като договорът служи за разписка и доказателство за извършване на плащането (Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителя, по реда на чл. 248 ГПК.

Неоснователно е направеното от ответника по молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на претендирания от молителя адвокатски хонорар. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. Настоящото дело се откроява с висока правна и фактическа сложност, като процесуалният представител на ответника е взел участие в делото с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за намаляване на заплатеното от ответника по касация, сега молител адвокатско възнаграждение. Затова определението на ВКС по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК в тази му част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 260 от 08.04.2020 г. по гр. дело № 3941/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА “Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, [населено място] да заплати на И. М. П. сумата 1350 лв., разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: