О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 156
гр. София, 25.08.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч. Ч: Р. Б. В ХРИСТАКИЕВ
разгледа докладваното от съдия Чаначева т. д. № 2003/19 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по подадена от адв. И. З., в качеството на процесуален представител на „Р. Ф”ЕООД, [населено място], и В. Б. Н., молба вх. на ВКС № 5179/30.06.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 9776 лв. / за всеки представляван по 4888лв./, представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство за подадения отговор на насрещната касационна жалба на Р. Д. Я..
Ответникът по молбата – Р. Д. Я., изразява становище за неоснователност на същата.
За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по т. д. № 2003/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Р. Ф”ЕООД, [населено място], и В. Б. Н., против решение № 287 от 05.12.2018 г. по т. дело № 388/2018 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – Р. Д. Я., чрез пълномощника си – адв. Б. Ж., е подал насрещна касационна жалба, по която е депозиран отговор от касаторите.
С постановеното от състава на ВКС определение № 417/18.06.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и по отношение на насрещната касационна жалба на Р. Я. е приложена разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК.
При тези фактически данни, молбата е неоснователна.
Така постановеният изход на производството има като ефект отказ да бъде разгледан по същество спорът и по отношение на двете страни по него. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде овъзмездена дейността, обхващаща депозиране на отговор на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски. Направените от страните разноски в тази връзка следва да бъдат понесени от всяка от тях и не подлежат на присъждане в тежест на другата – в този смисъл и трайната практика на ВКС /вж. напр. определение № 204/07.08.2017 г. по т. д. № 289/2017 г. на I т. о. и определение № 44/20.02.2020 г. по т. д. № 744/2019 г. на I т. о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. на ВКС № 5179/30.06.2020 г. на „Р. Ф”ЕООД, [населено място], и В. Б. Н. за изменение по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК на определение № 417/18.06.2020 г. по т. д. № 2003/2019 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: