Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 254 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Х. Ф. С. ЕООД срещу решение №5206 от 17.08.2021 г. на Административен съд - София град по адм. д.№2026/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №3286з-153/15.01.2021 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД "НП"). Със заповедта на основание чл.49, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, т.5, б."а" от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е отнет издаденият му лиценз №3078/ 03.01.2017 г. за извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 ЗЧОД (отм.) на територията на цялата страна.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел за законосъобразен извода на административния орган, че е налице основанието по чл.49, ал.1, т.2 от ЗЧОД във връзка с чл.47, т.5, б.“а“ от ЗЧОД. Моли да се отмени съдебното решение и вместо това да се отмени оспорения акт. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" в Министерство на вътрешните работи, редовно уведомен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед на правомощията си по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Х. Ф. С. ЕООД срещу заповед №3286з-153/15.01.2021 г. на директора на ГД "НП“. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че касаторът извършва частна охранителна дейност въз основа на лиценз №3078/03.01.2017 г. по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./, за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна, издаден от ГД „НП“.

Административно производство е образувано по повод извършена служебна проверка по постъпило заявление за издаване на лиценз за частна охранителна дейност с вх.№328600-60028/01.12.2020 г. до ГД „НП“, при която е установено, че Я. С. – управител и едноличен собственик на капитала на „Х. Ф. С. ЕООД, е осъждан за умишлено престъпление от общ характер на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.54 и чл.36 от Наказателния кодекс по НОХД №1102/2004 г. по описа на Районен съд – Г. О. Наложеното наказание е 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Стоянов е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. До „Х. Ф. С. ЕООД е изпратено писмено съобщение с рег.№328600-61289/09.12.2020 г. по описа на ГД „НП“ /л.20 по адм. д.№2026/2021 г. на АССГ/, за започване на производството по отнемане на притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност №3078/03.01.2017 г. Съобщението е връчено на 18.12.2020 г. на упълномощен представител на дружеството. В указания срок не са представени допълнителни доказателства и възражения от „Х. Ф. С. ЕООД. В. на проведената процедура е издадена процесната заповед, с която е отнет лиценза за охранителна дейност на касатора.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.49 във връзка с чл.40 ЗЧОД, в предвидената форма. Съгласно чл.40 от ЗЧОД, лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице. Съдът е приел, че в производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че при постановяване на оспореното решение е приложен правилно и материалният закон. Поради това е налице посоченото от органа основание по чл.49, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, т.5, б."а" от ЗЧОД за отнемане на лиценза. Първоинстанционният съд е потвърдил заповедта като е установил, че са налице предпоставките за издаването й от органа, при условията на обвързана компетентност, тъй като управителят е осъждан с влязла в сила присъда, за умишлено престъпление от общ характер.

Решението е правилно.

Правилен е изводът на съда, че актът е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Неоснователни са възраженията на дружеството, за допуснати нарушения в хода на административното производство по издаване на заповедта, както и за нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на съдебното решение.

Като правно основание за издаване на заповед №3286з-153/ 15.01.2021 г. на директора на ГД "НП" са посочени чл.49, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, т.5, б."а" от ЗЧОД. Съгласно чл.49, ал.1, т.2 от ЗЧОД лицензът се отнема от органа по чл.40 с мотивирана заповед в случаите по чл.47, т.5 от същия закон, ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице. Според чл.47, т.5 б."а" от ЗЧОД, органът по чл.40 – директорът на ГД „НП“, отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

Законодателното решение е императивно и при обективиране на визираната в хипотезата на указаната норма материалноправна предпоставка, административният орган, в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт.

От представената на л.19 по адм. д.№2026/2021 г. на АССГ, справка за съдимост се установява, че Я. С. е осъждан по НОХД №1102/2004 г. на РС Г. О. приключило със Споразумение от 25.11.2004 г., в сила от 25.11.2004 г. за престъпление от общ характер – по чл.195, ал.1, т.4 пр.2 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.54 е чл.36 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години. Лицето е реабилитирано на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Реабилитацията е настъпила по право - условно осъденото лице в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. Следователно е налице основанието посочено в чл.49, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, т.5, б.“а“ от ЗЧОД – физическото лице, регистрирано като собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

Неоснователно и неотносимо е възражението на касатора, че в хода на административното производство, физическото лице е прекратило участието си в търговското дружество, тъй като това не е сторено в законоустановения 30-дневен срок по чл.49, ал.1, т.2 от ЗЧОБ от настъпване на обстоятелствата, а пандемичната обстановка, на която се позовава касаторът, не е създала условия, представляващи непреодолимо препятствие за изпълнение на изискването по същата разпоредба. Следва да бъде съобразено с оглед съблюдаване на целта на закона в процесния случай и това, че фактическото основание – осъждането на управителя за умишлено престъпление от общ характер е било налице още при издаване на лиценза през 2017 г., а условието на чл.49, ал.1, т.2 от ЗЧОБ е изпълнено едва след получаване на уведомлението за образуваното производство по отнемане на лиценза, много след изтичане на предвидения в тази разпоредба 30-дневен срок от настъпване на обстоятелството /осъждане на управителя и собственик на капитала на ЕООД за умишлено престъпление от общ характер през 2004 г./.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.49, ал.1, т.2 във връзка с чл.47, т.5, б."а" от ЗЧОД, съответно – лицензът на дружеството е законосъобразно отнет. Не е налице релевираното с касационната жалба отменително основание, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски по делото от ответника по касация не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5206/17.08.2021 г. по адм. д.№2026/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА