Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 326/20.02.2020 г., подадена от, ,Р-Р-Инвест 1” ООД, чрез адвокат С. М. срещу решение № 14 от 16.01.2020 г. по в. гр. д.№ 227/2019 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 297 от 07.06.2019 г. по гр. д. 82/2019 г. на Районен съд-Кърджали, с което, ,Р-Р-Инвест-1”ООД е осъдено да заплати на Ш. Р. М. сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й Р. Р. М. вследствие на настъпила на 05.06.2018 г. в [населено място] трудова злополука, призната за такава с влязло в сила Разпореждане № 5104-08-17 от 24.07.2018 г. на ТП на НОИ [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението и предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да се отхвърли изцяло като неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора се излагат доводи, че касационно обжалване на решението следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба Ш. Р. М., чрез адвокат А. М., в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК, след като е приел, че първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства и въз основа на извършения задълбочен и подробен анализ на същите е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Намерил е за неоснователен изложеният във въззивната жалба довод, че са налице предпоставките по чл. 201 КТ за намаляване отговорността на работодателя при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди поради допусната груба небрежност от страна на починалия работник. Посочил е, че тезата на жалбоподателя е неясна: дали грубата небрежност се изразява в това, че при постъпването си на работа работникът е представил медицински документи, според които може да изпълнява длъжността строителен работник, като впоследствие се установило, че страда от епилепсия и шизофрения, или в това, че самите заболявания на работника са причина за настъпилата смърт, или в това, че при самото изпълнение на задълженията си – изхвърляне на строителни отпадъци, работникът е проявил груба небрежност, при която е паднал от височина 9.77 м. и е загинал. Всяко едно от тези съображения, разгледани поотделно, е счетено за неоснователно. Въззивният съд е приел, че съдържанието на медицинските документи, които удостоверяват пригодността на пострадалия работник да започне работа, не е оспорено. Приел е, че същите представляват изискуемите се за постъпване на работа документи, съставени са от компетентните за това здравни органи в кръга на службата им, и удостоверяват, че здравословното състояние на работника е позволявало да работи като строителен работник. Посочил е, че липсва какъвто и да е аргумент, за да се направи връзка или да се изведе извод, че представянето на медицинските документи на работодателя представлява каквато и да е форма на проява на груба небрежност от страна на работника. Изложил е съображения, че самият факт на някакво заболяване на последния не може да представлява сам по себе си причина за настъпилата смърт, така както се твърди от ответника, нито да обоснове наличието на причинна връзка между евентуалното заболяване, падането от високо и настъпилия летален изход. Напротив - прието е за установено, от представения Протокол № 5103-08-5/16.07.2018 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 05.06.2018 г. с Р. Р. М., съставен от комисия, назначена от директора на ТП на НОИ-Кърджали, че работодателят не е обезопасил срещу падане от височина парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, конструктивния отвор за прозорци с височина на долния ръб 52 см., направен на четвъртия етаж на външната стена на сградата, не е осигурил подходящи съоръжения или оборудване за извършваната работа – кран, подемник, улей, въжета, лопата, количка или други, вследствие на което работникът, изхвърляйки строителни отпадъци на ръка, е паднал от четвъртия етаж през необезопасен отвор на външната стена на сградата от височина 9.77 м. и е починал на място. Прието е, че в посочения документ е вписано заключението на Аутопсионен протокол № 27/2018 г. от ОСМ на МБАЛ „Д-р Ат. Д.” АД, [населено място], съгласно който смъртта на работника се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и кръвоизливи под меката мозъчна обвивка на главния и малкия мозък, довели до развитието на мозъчен оток и потискането на жизненоважни мозъчни центрове. За по-бързото настъпване на смъртта са допринесли и останалите травматични увреждания, довели до значителна кръвозагуба, като счупвания от трето до седмо леви ребра, кръвонасядания в корените на белите дробове, разкъсване на далака и на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина и др., получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет със значителна сила и добре отговарят да са възникнали при падане от високо, като няма увреждания, които не биха могли да се обяснят с падането от високо.

При така установените по делото обстоятелства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че безспорно е налице причинна връзка между липсата на обезопасяване на работното място, което е задължение на работодателя, падането от високо и настъпилата смърт на работника. В тази връзка е отчел и установеното по делото обстоятелство, че същият се е намирал в добро здравословно състояние както при постъпването си на работа преди около две седмици, така и в деня на злополуката. На последно място съдът е посочил и това, че твърдението, че работникът е извършил определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност, представлява изцяло предположение, като липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на такъв извод. Такова твърдение е счетено освен това и за опровергано от заключението за допуснатите от работодателя нарушения на правилата за безопасни условия на труд, обсъдени по-горе, за които е прието, че представляват причината за настъпване на трудовата злополука. Направен е извод, че липсват каквито и да е доказателства за проявена груба небрежност от страна на работника, респ. за намаляване на присъденото обезщетение.

При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта при трудовата злополука на сина на ищцата, съдът е взел предвид освен силната емоционална привързаност, обусловена от връзката майка-син, така и факторите с житейско значение, установени с гласни доказателства – починалият живеел в близост до майка си, помагал й винаги, когато имала нужда; след смъртта му тя плачела и тежко изживявала случилото се. Поради това, въззивната инстанция е приела, че като е уважил предявеният иск в пълен размер, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.

По правните въпроси:

Изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е изпълнено формално от касатора. Същият е изложил твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С. То решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, посочването на правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда, е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би било твърде засилен израз на служебното начало. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдържащото се в изложението оплакване за постановяване на въззивното решение при допуснато съществено процесуално нарушение (необсъждане и неанализиране на събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства) представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещо правилността на решението, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото в полза на адвокат А. М., упълномощен от ответницата по касационната жалба и оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА следва да се присъди сумата 1730 лв. адвокатско възнаграждение за настоящото производство, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 16.01.2020 г., постановено по в. гр. д.№ 227/2019 г. на Окръжен съд-Кърджали, по касационна жалба вх.№ 21/20.02.2020 г., подадена от ответника, ,Р-Р-Инвест 1”ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, чрез адвокат С. М. при АК-Кърджали.

Осъжда „Р-Р-Инвест 1”ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, да заплати на адвокат А. Г. М. от САК, с кантора [населено място], [улица], сумата 1730 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата Ш. Р. М. в производството пред ВКС по чл. 288 ГПК по настоящото дело.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: