О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619

гр.София, 22.10.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1778/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Милара интернешънъл” ООД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 104 от 24.01.2020 г. по гр. д.№ 2827/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 1444/ 2019 г. и по този начин по предявените от И. М. А. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 409/ 11.12.2018 г. на управителя на дружеството – касатор и ищецът е възстановен на заеманата преди извършването му длъжност „машинен оператор, металообработващи машини”, като ответникът е осъден и да заплати дължимите такси и разноски по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол процесуалноправните въпроси „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?”; „Кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове?”; „В какъв срок трябва да бъде упражнено процесуалното право на страната да опори по реда на чл. 193 ГПК истинността на представен в съдебно заседание по делото документ, каква е...