О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 546

София, 20.10. 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В

т. дело № 2944/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1505 от 20.06.2019 г. по в. т.д. № 5765/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 49 от 25.06.2018 г. по т. д. № 72/2016 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Търговско отделение, трети състав, за отхвърляне на предявения срещу „Галком”ООД иск по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за сумата 220 000 лв. – дължим остатък от обща сума в размер на 420 000 лв., дадена в заем по договор между страните от 21.02.2009 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 09.08.2016 г., с присъждане на разноски по делото в полза на ответното дружество.

Касационният жалбоподател поддържа доводи за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Счита, че по основния спорен въпрос – дали е погасено по давност претендираното вземане, неправилно не са зачетени и тълкувани договорни клаузи, предвиждащи възникване на задължението за връщане на заема след покана от заемодателя до заемателя. Такава покана е обективирана в исковата молба по уважения частичен иск, получена от заемателя на 08.04.2014 г., поради което искът по настоящото дело, заведен на 07.07.2016 г., е във времевите предели на погасителната давност. Твърди се неприложимост на новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД, с оглед действието на материалноправните норми по...