Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

И. И. ЕООД [населено място] обжалва разпореждане № 97/27.08.2020 г. на Председателя на ТК при ВКС, с което е отказано да се образува търговско дело по молба с вх. № 6600 от 25.08.2020 г. с посочено правно основание – чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, относно отмяна на решение № 64 от 18.07.2020 г. по т. д.№ 202/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В нея се излагат оплаквания, че атакуваното разпореждане е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че на отмяна подлежат всички влезли в сила съдебни решения, пороците на които не могат да се отстранят по друг процесуален ред, в подкрепа на което се развиват подробни съображения, с позоваване на особените мнения към решението по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че подадената молба за отмяна също така е редовна, поради което се моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

Частната жалба е неоснователна.

Разпореждането, с което е прието, че решение на ВКС, постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК, не подлежи на отмяна по същия извънреден способ, е правилно, тъй като съответства на решаващите и задължителни, вкл. за касационния съд, мотиви от т. 2 и сл. на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според посоченото тълкувателно решение, отмяната цели включително да се преодолее необжалваемостта на влязлото в сила решение, както твърди частният жалбоподател, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо, като най–важна последица на съдебното решение. Целта на производството по Глава 24 ГПК - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат, и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът, определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг актове - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления – правоустановяващо, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право действие, което трансформира спорното правоотношение в безспорно. Касае се за такова регулиращо действие, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение /чл. 298 ал. 1 ГПК/, включително със забраната за пререшаване на спора – чл. 299 ГПК.

В конкретния случай с решението по т. д.№ 202/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е оставена без уважение молбата на И. И. ЕООД за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение по гр. д.№ 1211/2009 г. на Софийския градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Решението на ВКС в това извънинстанционно производство не попада в обхвата на съдебни актове, спрямо които извънредният способ за отмяна се прилага, защото самото то не разрешава материалноправен спор и не притежава сила на пресъдено нещо, а единствено може да възобнови исковия процес, с цел отстраняване на допуснати пороци от значение за правилността на постановения влязъл в сила съдебен акт.

Особените мнения в тълкувателното производство не притежават силата и действието на тълкувателното решение, съобразно чл. 130 ал. 2 ЗСВ, поради което позоваването на тях е ирелевантно.

На следващо място, отново съгласно ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, при извършването на задължителната преценка за допустимост на молбата на отмяна съдът на първо място проверява дали атакуваният акт подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, и едва след това следи дали молбата изхожда от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали молбата е редовна. Поради това редовността на молбата по чл. 303 ГПК не е достатъчна да обуслови извода, че същата подлежи на разглеждане от ВКС по същество, каквато е целта при образуването на делото.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира доводите на частния жалбоподател за неоснователни, а настоящото разпореждане – за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 97/27.08.2020 г. на Председателя на ТК при ВКС, с което е отказано да се образува търговско дело по молба с вх. № 6600 от 25.08.2020 г. на И. И. ЕООД, [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: