Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по подадена от адв. В. Д., в качеството на процесуален представител на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, [населено място], молба вх. на ВКС № 5616/15.07.2020 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 4800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за представителство в касационното производство, изразяващо се в подаден отговор на касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място].

Ответникът по молбата – НЗОК,чрез гл. юрк – И. П. В. изразява становище за неоснователност на същата.Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:

Производството по т. д. № 2474/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от НЗОК, против решение № 250 от 23.07.2019 г. по т. д. № 306/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касация и настоящ молител в законоустановения срок е подал отговор на касационната жалба.

С постановеното от състава на ВКС определение № 409/12.06.2020 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. В. Д., искане за присъждане в полза на дружеството направените от същото разноски за касационното производство.

Молбата е основателна.

Производството е образувано по искова молба на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, [населено място], срещу Националната здравноосигурителна каса, [населено място], с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО за осъждане на НЗОК да заплати на ищеца извършената от него през месец септември 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки с неплатен остатък в размер на 90558, 00 лв. ведно със законната лихва до окончателното й заплащане и сумата 27051, 54 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода 31.10.2015 г. до 09.10.2018 г. Налице са всички предпоставки по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по касационна жалба на НЗОК, представен е отговор на касационната жалба, в който се съдържа своевременно искане за присъждане на понесените от страната разноски за касационното производство, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че възнаграждението за процесуално представителство пред ВКС е в размер от 4800 лв. и същото е заплатено в брой. Следователно, налице са предпоставките за присъждане на така установените разноски.

Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно е обусловено от предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК фиксира долна граница на допустимото намаляване на адвокатското възнаграждение от съда в случай на неговата прекомерност, съобразно нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която производството по чл. 288 ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност, особено когато изведените в изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, респективно не е обоснован допълнителен критерий. В този случай, правната защита на ответника в касационното производство се изразява само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284 ал. 3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание. Касационното производство не предпоставя, нещо повече – не допуска разглеждането на нови факти и обстоятелства, в обосноваване на правни доводи по основателността на иска, невъведени предходно и съответно облекчава осъществяваната защита в тази инстанция. В този смисъл определение № 113/05.04.2019 г. по т. д. № 1297/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 73/16.04.2019 г. по т. д. № 1305/2018 г. на ВКС, I т. о., определение от 29.05.2019 г. по т. д. № 1099/2018 г. на ВКС, II т. о., вкл. и постановените от настоящия състав определение № 104/29.05.2019 г. по т. д. № 2549/2018 г. на ВКС, I т. о и определение № 139 от 03.07.2019 г. по ч. т.д. № 2548/2018 г. на ВКС, I т. о.. Делото е образувано пред ВКС при обжалваем интерес от 117609, 54 лв. Този интерес обуславя възнаграждение в размер на 2911, 64 лeвa, изчислен съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действащата към момента на подписване на договора. Доколкото обаче в договора не е посочена датата на подписването му, следва да се приеме, че договорът е подписан на датата на подаване на отговора на касационната жалба, 16.10.2019 г. Следователно, приложима е действащата към този момент редакцията на чл. 7 /бр. 41 на ДВ от 23.05.2017 г./ и редакцията на чл. 9 /бр. 84 на ДВ от 25.10.2016 г./. Този извод се подкрепя не само с практиката на ВКС /определение № 230/24.06.2020 г. по ч. т.д. № 660/2020 г. на II т. о./,която се споделя от настоящия състав, но и с оглед новата разпоредба на чл. 2 ал. 6 във вр. с чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020г./, съгласно която възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се заплаща авансово и размерът му се определя към датата на сключване на договора за правна помощ, като същият не може да бъде по-малък от определения в Наредбата минимален размер за съответния вид помощ. С оглед така съобразеното, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение е прекомерно за сумата над 2911, 64 лева, до която следва да бъде възмездено.

С оглед изложеното, в полза на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, [населено място], следва да бъде присъдено като платимо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от Националната здравноосигурителна каса, [населено място], възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 2911, 64 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № № 409/12.06.2020 г. по т. д. № 2474/2019 г. на ВКС, I т. о., като:

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, [населено място], да заплати на „МБАЛ Тракия“ ЕООД, [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 2911, 64 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: