Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение №250 от 23.07.2019г. по т. д.306/2019г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба –МБАЛ „Тракия” ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. В. Д. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез гл. юрк. И. П. – Вътeва е поддържала основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 предл 3-то ГПК Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е поставила въпроса- „ Противоречат ли клаузите на сключеният през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се определят стойности / лимити/за дейностите към договора, разпределени по месеци на чл. 52, ал. 1 Конституцията на РБ.”Поддържано е противоречиво разрешаване на този въпрос с приетото с решение № 2 /2007г. на Конституционния съд на РБ.Страната е развила разбирането си за относимост на това решение към разглеждания случай, с оглед това, че клаузите на сключения през 2015г. договор между НЗОК и ищеца – лечебно заведение били „ смислово отражение в договора на чл. 4 от Закон за бюджета на НЗОК за 2015г.”и съответно с общо твърдяна идентичност с чл. 5 ЗБНЗОК за 2007г. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: „ 1/ Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО договор между НЗОК и лечебно - заведение изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този отговор стойности / лимити/за дейностите за съответния месец?” и 2. „ Клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно с чл. 52 от Конституцията на РБ и чл. 35 от ЗЗО, чл. 25, чл. 26 от ЗЗО, чл. 4, ал. 4от ЗБНЗОК за 2015г.„ Страната е сочила наличие на противоречива практика формирана от решения на окръжни и апелативни съдилища, за които липсват доказателства, че са влезли в сила т. е. че формират съдебна практика в едни или друг смисъл.По основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК е поддържано, че се поставя въпросът - „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя„, който според страната бил разрешен в противоречие с тълкувателна практика - т. 19 ТРОСГТК № 1/01г., както и изброена казуална практика на ВКС, като е интерпретирано съдържанието на т. 19. и е направено общо оплакване, че въззивният съд не се бил произнесъл по твърденията и възраженията във въззивната жалба”. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава извод за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По това основание, дори и да бъде приет за релевантен правният въпрос, то страната не обосновава допълнителен критерий С цитираното решение по конституционно дело 12/06г. е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и 5 от Закон за бюджета на НЗОК за 2007т. са противоконституционни. Т.е. този акт на КС е ирелевантен, доколкото е неотносим към основния правен въпрос за спора, свързан с това дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане. Дотолкова, доколкото това решение не разглежда относими към настоящи спор разпоредби и същото няма и тълкувателен характер по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ, то и не се установява наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Поставените във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси са фактически, тъй като съдържат оплакване за неправилност на изводите на състава и като цяло съдържателно посочват общо предмета на спор, подлежащ на разглеждане и доказване в производството, в контекста на защитната теза на страната, а не с оглед решаващите правни изводи на състава. Извън това по отношение на тях страната не е развила и доводи по допълнителния критерий, съобразно разяснената дефинитивност на основанието с т. 4 ТР ОСГТК № 1 / 09г.

Касаторът е поддържал и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта във връзка с това, че съдът не бил обсъдил събраните доказателства, в какъвто смисъл е сочена и съдебна практика, в отклонение на която, според него, съдът се бил произнесъл по въпроса – „ длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения”. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл. 281, т. 3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като е възпроизвела оплакванията си за неправилност от касационната жалба, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл. 280, ал. 2 пр. 3-то ГПК.

Дори и да бъде търсена релевантността на въпроса, с оглед друго основание/ съобразно фактическото развиване на доводите/- това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то не е налице нито общо основание, нито защитим в тази връзка допълнителен критерий, тъй като страната не е посочила по кои, релевантни за крайният извод на съда, обусловил обжалвания резултат, възражения съдът не се е произнесъл и как това непроизнасяне се е отразило на мотивиране на постановения резултат.

Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №250 от 23.07.2019г. по т. д.306/2019г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: