Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Частен съдебен изпълнител В. Й. против решение № 538 / 30.11.2012 год. по гр. д№ 654 / 2012 год. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, в частта в която със същото е отменено в съответната му част решение № 520 / 29.06.2012 год. по гр. д.№ 4056 / 2011 год. на Врачански районен съд и вместо това е осъден касатора да заплати на [фирма] сумата от 6874, 82 лв., на основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД - обезщетение за претърпени от ищеца вреди от процесуално незаконосъобразни действия на касатора по изпълнително дело № 88 / 2011 год., състоящи се в недължимо събрани от ищеца, в качеството му на взискател, такси по изпълнителното производство, Касаторът оспорва правилността на решението с доводи за постановяването му в противоречие със закона - чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, В касационната жалба формулира въпроси по допускане на касационното обжалване, в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, както следва: 1 / Дължи ли се окончателна пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, когато задължението по изпълнителното дело е погасено извънсъдебно? и 2 / Събирането от частния съдебен изпълнител на възнаграждението / какъвто характер има преждепосочената такса/ представлява ли процесуално незаконосъобразно изпълнително действие и осъществява ли деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД? , В приложението, с отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, по същество са наведени допълнителни съображения по всеки от формулираните в жалбата правни въпроси и конкретизиран относимия към всеки въпрос допълнителен селективен критерий, а именно: противоречие на въззивното решение, по първия от въпросите, с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 523 /19.07.2012 год. по гр. д.№ 1496 / 2010 год. на ІV г. о. на ВКС, № 82 / 08.05.2012 год. по гр. д.№ 1891 / 2010 год. на ІV г. о. на ВКС и № 640 / 04.10.2010 год. по гр. д.№ 920 / 2009 год. на ВКС, ІV г. о.., Касаторът е посочил, че разрешенията в тези две решения, касаещи дължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от длъжника и при удовлетворяване на кредитора извън образуваното и висящо изпълнително производство, следва аналогично да се приложат и в настоящия случай, в който изпълнителното производство е прекратено по волята на кредитора, предвид уговорено с длъжника погасяване извън способите на принудителното изпълнение, Вторият от поставените въпроси е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, Според касатора събирането на таксата - възнаграждение по т. 26 от Тарифата не съставлява процесуално изпълнително действие, чиято неправилност да би се санкционирала по реда на чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като счита, че никой от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК - не е включен в предмета на спора и отговор на същия не обуславя решаващите мотиви на въззивния съд,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът е претендирал обезщетение за вреди от процесуално незаконосъобразни действия на ответника - касатор, в качеството му на частен съдебен изпълнител, пред който е образувано изпълнително производство за събиране вземания на ищеца от длъжник [фирма], изразяващи се в събиране на недължими такси и разноски по изпълнителното производство, заявени в общ размер от 15 372, 59 лева и без индивидуализация в исковата молба на основанието на заплащането, с оглед преценка на тяхната дължимост, В хода на първоинстанционното производство, както и във въззивната жалба ищецът твърди недължимо събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, предвид обстоятелството, че вземането му не е събрано в изпълнителното производство, в евентуалност - не е в събрания размер. Ответникът е противопоставил възражение, че независимо от удовлетворяването на взискателя не чрез способите на принудителното изпълнение, съгласно чл. 79 ал. 1 т. 2 ГПК и в този случай таксата би била дължима от взискателя, в който смисъл цитира съдебна практика - сочена и приложението по чл. 284 ал. 3 ГПК,

За да уважи частично иска, въззивният съд е приел, че в случая взискателят е изоставил изпълнението, по смисъла на чл. 79 ал. 1 т. 2 от ГПК, предвид което е налице изключение от правилото за дължимост на разноските от длъжника, Въззивният съд не е коментирал като способ за удовлетворяване на взискателя, респ. наличието на предпоставките за реализирането му към момента на прекратяване на изпълнителното производство / с постановление влязло в сила на 07.07.2011 год./ сключените договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 28.06.2011 год., между длъжника – продавач и купувач - трето за изпълнителното производство лице / впрочем наддавач в обявената и разгласена от ЧСИ публична продан / и договора за откриване на сметка под условие от 27.06.2011 год., сключен между взискателя - ищец и присъединения взискател по изп. дело № 88 / 2011 год., длъжника и третото лице – купувач по сключената сделка по покупко-продажба / с оглед разпоредбата на чл. 3.3 от същия /, Като е разгледал основанието за заплащането на всяка от сумите, авансово внесени от ищеца, вкл. сумата от 6 874, 82 лв., въззивният съд е приел, че внесените на основание т. 4, 5 и 31 от ТТРЗЧСИ разноски и такса по т. 20, в размер на 5 184, 77 лева, са дължими, вкл. дължима е и такса по т. 26 от Тарифата, но върху реално събраното в изпълнителното производство, за каквото е приел сумата от 15 370, 59 лв., преведена от ЧСИ Н. П., след присъединяването на взискателя - банка към образуваното по искане на взискателя - ищец изпълнително производство, Решаващият извод на въззивния съд е, че от доказателствата за заплащането на сумата от 6874, 82 лв. е неустановимо основанието за събирането й, В допълнение са наведени и съображения, че дори да се касае за плащане на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, то с оглед събраната сума от 15 370, 59 лева и приспадайки от същата вече внесените такси за опис по т. 20, не остава дължим остатък, Следователно, въззивният съд е приложил хипотезата на чл. 79 ал. 1 т. 2 ГПК – „ изоставени от взискателя изпълнителни действия „, приемайки в тежест на взискателя дължима такса по т. 26 от Тарифата само върху действително събраното до момента на прекратяване на изпълнението – сумата от 15 370, 59 лв., без да е установявал и преценявал факт на осъществимо, предвид наличието на всички предпоставки за реализирането му към момента на прекратяването на изпълнението, удовлетворяване на взискателя извън способите на принудителното изпълнение,

Видно от преждеизложеното, формулираният от касатора първи въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК - не е включен в предмета на спора и отговор на същия не обуславя решаващите изводи на въззивното решение, Въпросът е поставен по отношение дължимостта изобщо, а не дължимостта от взискателя, при това в случай на погасяване на вземането на взискателя извън способите на принудителното изпълнение, какъвто факт въззивният съд не е установил и съответно обосновал с последиците му правните си изводи, Несъобразяването на съда с релевантни за спора обстоятелства, в случай че са били надлежно въведени от страна в процеса, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, преценимо на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК, които обаче са различни от тези по чл. 280 ал. 1 ГПК, Не се касае за неправилно тълкуване на правната норма на чл. 79 ал. 1 т. 2 ГПК, а за прилагането й към евентуално несъответно установена, с оглед всички релевантни обстоятелства, фактическа обстановка по спора, Въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, според която: в тежест на длъжника са разноските по изпълнението, освен в изключенията по чл. 79 ал. 1 ГПК / каквото - по т. 2 - е прието, че е налице в случая /, като извън тези изключения длъжникът би дължал таксата по т. 26 от Тарифата и в случай на удовлетворяване на взискателя извън изпълнителното производство, но след предявяване на изпълнителния лист за образуването му, дори и в срока на предоставеното доброволно изпълнение, когато се касае за образувано частно изпълнително производство, В съответствие с тази практика, наред с неразгледания факт на възможното удовлетворяване на взискателя извън способите на принудителното изпълнение, релевантен би се явил и факта на доброволното заплащане от взискателя на недължима от него, съгласно преждепосочената задължителна съдебна практика, такса по т. 26 от Тарифата, респ. наличен за същия интерес от плащането вместо длъжника / с оглед уговореното в договора за откриване на особена сметка, вкл. относно покриване разноските по изпълнението /, в аспект на деликтното основание на претенцията, Такъв довод, обаче, самият ответник не е въвел в процеса, твърдейки дължимост от взискателя, но дори да би го въвел - процесуалноправен въпрос относно несъобразяване на въззивния съд със задължителна съдебна практика по изпълнение задълженията му, съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК, касаторът не е формулирал,

Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК, но не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по т. 3 на същата разпоредба, Няма противоречие в съдебната практика, видно и от основанията на които са разгледани претенциите за обезщетение на вреди в причинна връзка с незаконосъобразно събрани такси и разноски в съдебното изпълнение, че деликтното основание на иска, съгласно специалната разпоредба на чл. 441 ГПК е приложимо, Касаторът не обосновава необходимост от преодоляването на създалата се задължителна съдебна практика, поради неправилност или осъвременяването й, с оглед развитие на обществените отношения или промени в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,

Ответната страна е претендирала, но недоказана понесени разноски за настоящото производство,

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 538 / 30.11.2012 год. по гр. д№ 654 / 2012 год. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: