Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар П. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 309 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез гл. юрисконсулт А. Д., против решение № 1731 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2338/2021 г. от Административен съд - Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението и иска неговата отмяна, като съдът се произнесе по същество на спора и намали присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Претендира разноски.

Ответната страна – Г. С., чрез процесуалния си представител адв. П. К., в писмено отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски пред касационна инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР - Бургас е осъдена да заплати на Г. С. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен административен акт – заповед за задържане на лице рег.№ 425/18.08.2020 г. за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от полицейски орган при РУ-Несебър - ст. полицай П. Е., в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 370 лв.

За да постанови решението си, съдът е приел представените по делото доказателства, установяващи факта на задържането и влязлото в сила съдебно решение, с което акта по чл. 72 ЗМВР е отменен, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, анализирал ги е във връзка с останалите доказателства, намиращи се в административната преписка, както и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приел иска за основателен, поради наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, и доказан. Прието е също така, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, както от липсата на законово основание за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. При преценяване на интензитета на страдание са съобразени и обстоятелствата при ареста, довели до допълнителни чувства на унижение и притеснение, а именно поставянето на помощни средства белезници и отвеждането в полицейското управление по чорапи, като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице, освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Правилен е изводът на съда, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.

Обосновано съдът е приел, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган – чл. 4 ЗОДОВ, като във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищцата, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът правилно е посочил, че според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве, продължителността и степента на интензитет, възраст, обществено и социално положение на засегнатото лице.

В случая паричният еквивалент на обезщетението не е съответен на конкретните негативни преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, на интензитета и времева продължителност на страданията. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Несъмнено незаконосъобразното задържане, както и претърпените негативни психически и физически преживявания в ареста са се отразили на ищцата. Съдът обаче не е отчел близките отношения между разпитаните свидетели – съпруг и сестра на ищцата, което предполага липса на обективност и безпристрастност в техните показания. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания - неправомерно задържане за период от порядъка на 10 часа и причинените от това страдания, обективното състояние на ищцата, както и събраните в производството доказателства, съдът намира, че е справедливо причинените неимуществени вреди да бъдат обезщетени със сума в размер на 200 лв.

С оглед изложеното решението в частта, с която е уважен предявения срещу Областна дирекция на МВР - Бургас иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за разликата от 200 до 1 000 лв., като неправилно, следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да бъдат редуцирани и присъдените пред първостепенния съд разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част, т. е. за разликата от 72 лв. до 360 лв. Заплатената държавна такса от 10 лв. е дължима изцяло.

При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1731 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2338/2021 г. от Административен съд - Бургас В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас е осъдена да заплати на Г. С., [ЕГН] сумата над 200 (двеста) лв. до присъдения размер от 1 000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие незаконно задържане в РУ на МВР – Несебър на 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, и вместо ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С., [ЕГН] против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие незаконно задържане в РУ на МВР – Несебър на 18.08.2020 г. за сумата над 200 (двеста) лв. до присъдения размер от 1 000 (хиляда) лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 1731 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2338/2021 г. от Административен съд - Бургас В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас е осъдена да заплати на Г. С., [ЕГН] сумата над 82 (осемдесет и два) лв. до присъдения размер от 370 (триста и седемдесет) лв., представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1731 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2338/2021 г. от Административен съд - Бургас в останалата част.

ОСЪЖДА Г. С., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас направените пред касационна инстанция разноски в размер на 100 (сто) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА