РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1101 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК,

Образувано е по молба на [фирма], за допълване постановеното по настоящото дело определение № 235 / 29.03.2013 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. А. и [фирма] против определение № 1937 / 03.12.2012 год. по т. д.№ 1443 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с присъждане на разноски в размер на 2400 лв. – адвокатско възнаграждение, Исканото за допълване определение е потвърдено с определение № 460 / 28.06.2013 г. по ч. т.д. № 2567/ 2013 год. на ВКС, състав на второ търговско отделение, Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на [фирма] за определение № 235 / 29.03.2013 год., от легитимирана да предяви искането страна, в полза на която е постановения в производството резултат, но не следва да бъде уважена, предвид следното:

Искането за присъждане на разноски - договореното адвокатско възнаграждение в пълния му размер, и в случай на недопускане касационното обжалване, е направено своевременно - с отговора на частната касационна жалба, изходящ от процесуалния представител - адв. А. Н., Представен е договор за правна помощ и съдействие, както и пълномощно, установяващи представителната власт на лицето и договорено, като платимо по банков път, възнаграждение от 2400 лева, Същото не е установено и не се твърди да е разплатено, съгласно уговорения между страните начин на раз плащане – по банков път. Уговорката за разплащане след реално получаване на сумата по сметка на страната / т. е. след усвояването й като присъдима на основание чл. 78 ал. 4 вр. с чл. 81 ГПК разноска / предпоставя характер на договореното като резултативно възнаграждение,...