Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело №1872/2013 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат, Г. Д., с вх.№ 80562 от 14.09.2011 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №12159 от 05.08.2011 г по ч. гр. д.№14515/2010 г. на Софийския градски съд, ІV състав, с което е оставена без уважение въззивната му частна жалба срещу разпореждане от 24.11.2010 г. по гр. д.№46699/2010 г. на Софийския районен съд, 78 състав за връщане на исковата молба на жалбоподателя, поради неотстраняване на нередовностите й. Въззивният съд е приел, че правилно районният съд е приложил чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК, защото съобщението до ищеца, с връчен препис от разпореждането за оставяне на исковата молба без движение до внасяне на указаната държавна такса, е връчено на лицето Илияна И.- вписана като „служител”, а във въззивното производство жалбоподателят не е доказал твърденията си, че това лице не е негов служител. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 50, ал. 3 ГПК, като подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма] оспорва частната жалба.

Частната касационна жалба е процесуално недопустима.

Определението на Софийския градски съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК/Изм. ДВ бр. 100 от 21.12.2010 год./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията...