Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х. ЧЛЕНОВЕ:МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяК. Х. по адм. дело № 285/2022

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Исмаил, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат В. И., срещу решение № 626/23.11.2021 г. по адм. дело № 1071/2021 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3407/13.10.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. В писмено становище по съществото на спора, подадено от процесуалния представител на касатора, жалбата се поддържа по изложени доводи за неправилността на атакувания съдебен акт и се прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. К., в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Исмаил, гражданин на Сирия, срещу решение № 3407/13.10.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, а оттам и че не са налице законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут, при което е прието, че не са налице основанията и по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил.

Постановеното решение е правилно. Обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец, история при проведеното с него интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че лицето не установява, че е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Не намира основание и твърдението в касационната жалба, че съдът не е коментирал поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото писмени доказателства и релевираните с жалбата доводи. С чужденеца е проведено интервю, като според разказа му и регистрационният лист, той е сирийски гражданин, с етническа принадлежност -[етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], [семейно положение]. А. Исмаил е напуснал страната си по произход през 2017 г., след което живял легално в Турция, където се оженил за своя сънародничка и имали две деца. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната общата ситуация на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. Кандидатът за бежанец е заявил, че е напуснал Турция, по финансови причини, независимо, че е имал възможност да работи там, в завод за пластмаса и като сладкар. Декларирал е, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, нито е бил жертва на насилие, не е имало заплахи към него или семейството му. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, включително и тези от свободно разказаната от кандидата за бежанец, история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не сочи основателни причини, поради които не би могъл да се завърне в Турция - най-вече се позовава на това, че не знае кога може да го върнат в Сирия, където ще трябва да отбие военната си служба, независимо от наличието на турски документи и че е работил там. Възможносттта за мобилизация обаче не съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец. Наред с горното следва да се отбележи, че по делото липсва спор, че турските власти са регистрирали брака му и са издали на родените му в Турция, деца, документи, което на свой ред сочи на липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец при условията на чл. 8 ЗУБ. Цялостният анализ на обясненията на А. Исмаил недвусмислено установява, че лицето е напуснало Турция по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант, а оттам - че законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решаващият орган и съдът не са извършили задълбочена оценка дали има основателни причини да се смята, че чужденецът е изправен пред реален риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. В случая, административният орган и съдът са приели за установено, че в Сирия съществуват проблеми, свързани с правата на човека, които включват незаконни или произволни убийства от страна на правителството, включително извършвани с многократна употреба на химическо оръжие, изтезания, произволна или незаконна намеса в неприкосновеността на личния живот и др. Но въпреки това е отчетено, че от 2017 г. /с известно прекъсване, през което време вече е бил на територията на Р България/, чужденецът е живял необезпокоявано в Р. Т. заедно със семейството си, което и към момента се намира там.

Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Не намира основание и твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Р. Т. както и че не следва да се приема, че тя е трета сигурна държава. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Р. Т. изготвени в съответствие с Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход. От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Следователно, правилно е прието, че Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т. 9 ДР ЗУБ. А. Исмаил е пребивавал в Турция, като семейството му още е в тази страна, при това не сочи наличие на основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва, че е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че не знае кога може да го върнат в Сирия. При тези данни, правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, където той е пребивавал легално от 2017 г. до отпътуването си за България, и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот, независимо, че там и понастоящем живеят съпругата и двете му деца. Поради това, правилно е прието, че за него тази държава представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ.

По изложените съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 626/23.11.2021 г. по адм. дело № 1071/2021 г. на Административен съд-Хасково. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Кремена Хараланова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Р. п/ Мария Радева