Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 277/2022 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник, срещу Решение № 39 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 274/2021 г. от Административен съд Русе в частта, с която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-180-6500/2443 от 31.03.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на закона.

В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, ал. 3 АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски и се прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от ответната страна разноски.

Ответната страна – В. С., чрез пълномощника си адв. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт – в сила, като законосъобразен.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-180-6500/2443 от 31.03.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е отменил оспорвания административен акт в частта му за извършено намаление на финансовото подпомагане в общ размер на 30 972. 91 лв., която сума съставлява сбора на посочените в Таблица 1: Оторизирани суми (в лева), колона намаления, както и в частта на наложената санкция за бъдещ период в размер на 20 063. 77 лева и преписката, в тази й част, е изпратена на същия административен орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените указания в мотивите на съда. Със същото решение жалбата на В. С. срещу Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-180-6500/2443 от 31.03.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е оставена без разглеждане в частта му за оторизираните и изплатени на жалбоподателя суми в общ размер на 2 519. 03 лева и производството по делото е прекратено в тази част.

В прекратителната част решението, с характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решението в отменителната му част.

За да постанови посочения правен резултат съдът от първата инстанция е приел за безспорно установено от фактическа страна следното:

В. С. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 568948 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и като такъв, на 20.04.2018 г. е подал до ДФЗ заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 18/040518/82851 по няколко схеми, в т. ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП (основна)). В заявлението са посочени общо 4 броя земеделски парцели, в землищата на с. Просена, с. Помен и гр. Бяла, с обща декларирана площ от 29.44 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях, като по СЕПП, по СПП и по ЗДП е заявена за подпомагане цялата площ, а по СП (основна) само един парцел с площ 11.4 ха. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи.

Установено е също, че при подаване на заявлението са извършени административни проверки на въведените данни, при които е установено, че БЗС 58637-1263-1 излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП с площ от 11.39858 ха. С резултатите от проверките жалбоподателят е запознат.

Установено е още, че със заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на осн. чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., която жалбоподателят не е оспорвал по отношение на заявените от него площи за подпомагане.

На 31.03.2021 г. е издадено оспорваното уведомително писмо по силата на което е оторизирана сума по първата схема, по която е кандидатствал жалбоподателя – СЕПП в размер на 178. 36 лв., по втората схема – СПП в размер на 125. 86 лв., по третата схема – ЗДП – в размер на 2 214. 81 лв., а по схема СП (основна) няма оторизирана сума или общо оторизирана сума в размер на 2 519. 03 лв. Оторизираните суми са получени след като административният орган е извършил намаление на поисканите суми по схеми, както следва: по СЕПП – намаление от 5 583. 93 лв., по СПП – намаление от 3 923. 61 лв., по СП (основна) – намаление 20 063. 77 лв. и по ЗДП – намаление от 1 401. 60 лв. или обща сума на намалението в размер на 30 972. 91 лв.

Съдът е установил, че в оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо, под която е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 - „намаления“, са посочени пет основания, без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания: 1. намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 или наредбата); 3. наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. и 5. са линейни намаления съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и съгласно чл. 65, параграф 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки, детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените суми: по СЕПП оторизираната сума е изплатена на два пъти – съответно на 18.12.2018 г. – 176. 60 лв. и на 22.05.2019 г. – 1. 76 лв., по СПП оторизираната сума от 125. 86 лв. е изплатена на 04.04.2019 г. и по ЗДП сумата от 2 214. 81 лв. е изплатена на 24.04.2019 г.

На последно място в уведомителното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Д. Р. № 640/2014 на Комисията за кампания 2018 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 20 063. 77 лв. по СП (основна). В забележка към тази част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

За изясняване на спорните въпроси съдът е назначил, изслушал и приел, без възражения от страните, съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че при извършване на автоматизираните административни проверки в системата ИСАК на заявените от жалбоподателя площи, парцел с идентификатор 59637-1263-1 с площ 11.40 ха, с цялата си площ попада извън окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП) за кампания 2018 г., одобрен със Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. Също така част от парцел с идентификатор 07603-1124-1-3 с площ 0.72 ха, с минимална част от площта си в размер на 0.01 ха попада извън окончателния специализиран слой ПДП. Установило е също, че одобреният окончателен специализиран слой ПДП е приложен правилно спрямо заявените за подпомагане от жалбоподателя площи, при което по СЕПП и СПП недопустимата площ е 11.41 ха, установената площ е 18.03 ха, а санкционираната площ е 17.115 ха Процентът на наддеклариране (отношението между недопустимата и установената площ) е 63,28 %.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел жалбата за процесуално допустима, но само по отношение на тази част от уведомителното писмо, с която са извършени намаления на поисканите суми за подпомагане и досежно наложената санкция за бъдещ период. В тази част жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването и в нормативно определения срок за реализиране правото на оспорване (в частта от уведомителното писмо, с която са оторизирани и изплатени суми по четирите схеми и мерки в общ размер на 2 519. 03 лв. жалбата е приета за недопустима, и е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от оспорване).

Прието е също, че оспорваното уведомително писмо е издадено от компетентен, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 и чл. 20а ЗПЗП и Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. орган - зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в кръга на предоставените му правомощия. Актът е постановен в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата, визирана в закона.

Въпреки това е заключил, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, т. к. не е мотивиран, което е самостоятелно основание за отмяната му. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая не е направено.

Едва в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е предоставил докладна записка от директора на Дирекция ДП на ДФЗ, в която се съдържат подробни разяснения относно приетите за допустими, респективно недопустими площи от заявените от жалбоподателя парцели, но съдът е установил, че под Таблица 1 при разясненията не е посочено правно основание за извършените намаления.

Отсъствието на мотиви в оспорвания административен акт пряко се отразява на правото на защита на жалбоподателя, т. к. той не е в състояние да разбере волята на административния орган, от една страна, а от друга – да защити адекватно правата и интересите си.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия състав, към които препраща с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК.

Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но в оспорената част - при липса на мотиви. В административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Както правилно е отчел решаващият съд в Таблица 1 Оторизирани суми“, неразделна част от уведомителното писмо, в колона 3 - „намаления“, са посочени пет различни основания, без да се посочи конкретно кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания, а е бил длъжен са стори това; в Таблица 2 – „Извършени плащания“ са посочени датите, оторизираните и изплатените суми по СЕПП - оторизираната сума е изплатена на два пъти – съответно на 18.12.2018 г. – 176. 60 лв. и на 22.05.2019 г. – 1. 76 лв.; по СПП - оторизираната сума от 125. 86 лв. е изплатена на 04.04.2019 г. и по ЗДП сумата от 2 214. 81 лв. е изплатена на 24.04.2019 г., без да се сочи правното основание; по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Д. Р. № 640/2014 на Комисията за кампания 2018 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 20 063. 77 лв. по СП (основна), на осн. чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията.

В касационната си жалба касационният жалбоподател излага мотиви, каквито липсват в оспорвания административен акт. От съдържанието на акта не може да се извлече извод за приложение на текстове от посочените от касатора нормативни актове, което само по себе си сочи за незаконосъобразност, както правилно е приел решаващия съд.

Административният орган дължи мотивиране на акта, с посочването на конкретните фактически и правни основания за издаването му достатъчно ясни и разбираеми за бенефициента.

Основанието за налагане на санкции за бъдещ период Непосочването на уведомителните писма, с които са наложени санкции за бъдещ период, следва да е посочено в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване - ТР № 16 от 31.03.1975 на ОСГК на Върховния съд, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФЗ и бенефициентите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФЗ суми, са прихванати и на какво фактическо основание. В случая правото на защита на адресата е нарушено, а непосочването на правното основание осуетява и съдебната проверка за незаконосъобразност. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Отделно то това е недопустимо с жалбата или с касационната жалба да се допълват мотивите на органа.

За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство – аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. – с влязъл в сила акт. Основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания, съществуването на каквито в случая не е доказано.

Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неизясняване на фактическата обстановка по случая, както се твърди в касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, разпределил е коректно доказателствената тежест между страните. Противно на соченото от касатора, не съдът, а самият той следва да проведе надлежно доказване, че издаденият от него административен акт е законосъобразен, нещо, с което административният орган не се е справил.

По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора ответникът по касация има право на разноски, но такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 274/2021 г. от Административен съд Русе.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров