Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд и е постановен друг резултат: уважен е предявеният от С. С. С. срещу Г. С. С. положителен установителен иск – признато е за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от УПИ. .... от кв.. .... по плана на [населено място], област Х., одобрен със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], заключена между точки А, В, С и Д в скицата по приложение № 3, лист 110 от заключението на вещото лице и е отхвърлен предявеният от ответника Г. С. С. срещу третото лице-помагач [община] обратен иск по чл. 190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034, 07 лв., платена по договор за покупко-продажба на спорния имот от 26.10.2016 г.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на дарение, извършено с нотариален акт №. ...., т.. ...., дело №. ..../82 г. на нотариус при Хасковския районен съд, ищецът С. С. С. /С. С. С./ е станал собственик на парцел II-. .... от кв.. .... по плана на [населено място] от 1966 г., с площ от 1065 кв. м. Дарител е бил бащата на ищеца С. С. Ш. /С. С. А./, който е закупил имота с частен писмен договор от 20.05.1960 г. Тъй като този договор не може да прехвърли вещни права заради липса на нотариална форма, праводателят се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №. ...., т.. ...., дело №. ..../1974 г. Спорните 450 кв. м. са придаваема площ към парцел II-..... от съседния имот пл. №. .... и са били заплатени от С. А. на собственика ТКЗС, видно от квитанция към приходен касов ордер № 5286 от 29.12.1973 г., описана и в нотариалния акт за дарение. Със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община] е било одобрено изменение в ПУП, вследствие на което са се променили границите на УПИ II-..... и съседния УПИ Х.-...... С това изменение спорната реална част е преминала от УПИ II-..... към УПИ Х.-...... С договор за покупко-продажба от 26.10.2016 г. ответникът Г. С. С. е закупил от [община] УПИ Х.-..... за сумата 5500 лв. без ДДС.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е собственик на процесните 450 кв. м., които са част от придобития през 1982 г. парцел II-....., Относно придаваемата площ към този парцел дворищнорегулационният пран от 1966 г. е приложен със заплащане на дължимото обезщетение. Затова не е било налице основанието по § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ за промяна на този план и връщане на първоначалните кадастрални граници на имот пл. №. .... спрямо имот пл. №. ...., Неправилно посочената разпоредба е послужила като основание за издаване на влязлата в сила заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община]. Реално с тази заповед се променят границите на съседните УПИ II-. .... и УПИ Х.-. ...., без съгласие на собственика на първия имот, което е в нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 ЗУТ. При действието на ЗУТ подробният устройствен план няма отчуждително действие, с изключение на хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице. Ето защо въпреки изменението на плана от 2013 г. спорната площ не е променила собствеността си, т. е. неин собственик продължава да бъде ищецът С. С. С.,

По евентуалния обратен иск съдът е изложил мотиви, че има противоречива съдебна практика по въпроса дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право въз основа на влязло в сила съдебно решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяване на иск по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Тъй като при решаване на делото все още няма разрешение на този въпрос, по който е образувано тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изложил своето становище. Приел е, че без провеждане на производство по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора липсва основание на съда да присъди връщане на заплатената по него цена на имота. Затова като резултат въззивният съд е отхвърлил обратния иск за присъждане на тази цена.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. С. С..

Жалбоподателят се позовава на договора, с който е закупил от [община] УПИ Х.-. ...., включително и спорната площ. Позовава се и на влязлата в сила заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], по силата на която тази площ е преминала от имота на ищеца към собствения му УПИ Х.-. ...., Позовава се на обстоятелството, че собствеността на [община] върху изменения УПИ Х.-. .... била установена с акт за частна общинска собственост. Счита, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот, тъй като писменият договор от 30.05.1960 г., с който праводателят му е закупил имота от Д. В., не прехвърля вещни права. Праводателят на ищеца не е могъл да стане собственик и по давност, тъй като с Конституцията от 1947 г. процесният имот е преминал в патримониума на държавата, доколкото общините не са могли да притежават самостоятелна собственост, а разпоредбата на чл. 86 ЗС забранява придобиване по давност на държавен имот. Собственост не може да се придобие и въз основа на приложената квитанция № 060392 от 1971 г. с основание „завзети общински места“, тъй като не се установява каква площ е платена и къде се намира завзетото общинско място. Заплащането на суми на ТКЗС, обективирано в квитанция към ПКО № 5286 от 29.12.1973 г. също не е основание за придобиване право на собственост, тъй като съгласно ТР № 16/11.03.1977 г. по гр. д. № 87/76 г. на ОСГК на ВС всички продажби на недвижими имоти от ТКЗС следва да бъдат извършвани по реда на ЗСГ или ЗЗД, в зависимост от статута на купувача. Заради забраната на чл. 40 ЗПИНМ, чл. 59 З. и чл. 181 З. и чл. 200 ЗУТ спорната реална част не би могла да бъде придобита по давност. Неправилно било и решението по обратния иск.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1.Възможно ли е придобиването на имот да стане въз основа на следните документи: договор, за който не е спазена необходимата законова форма, както и квитанция, обективираща заплащане на недвижим имот на ТКЗС и изготвен въз основа на горните документи констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност през 1974 г. и касаещ реална част от поземлен имот;

2. Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот;

3.Може ли да бъде придобит по давност имот, държавна /общинска/ собственост;

4.Дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяване на иск по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД;

5.Исковата молба /обратният иск/, с който ищецът претендира последици от разваляне на договор, съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 16/11.03.1977 г. по гр. д. № 87/76 г. на ОСГК на ВС; по втория – с решение № 1394/16.02.2009 г. по гр. д. № 5013/2007 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 186/19.02.1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС; по третия – с решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. и решение № 108 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на ВКС, II-ро г. о. и решение № 1296/17.12.2008 г. по гр. д. № 5083/2007 г. на ВКС, I-во г. о.

Жалбоподателят прави и искане да се спре касационното производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/19 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът в производството С. С. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Същото е и становището на третото лице-помагач [община].

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса, свързани с главния положителен установителен иск за собственост.

Първият въпрос не е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е приемал, че собствеността на ищеца произтича от частен писмен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот и квитанция за заплащане на имот от ТКЗС. Мотивите на въззивния съд са други – че праводателят на ищеца е станал собственик по давност на УПИ II-..... от кв.. .... по плана на [населено място], област Х., като се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за този имот, след като е заплатил и дължимото обезщетение за придаваемите части. Прието е също, че ищецът е собственик на имота въз основа на извършеното в негова полза дарение с нотариален акт от 1982 г., като праводателят му се е легитимирал като собственик с нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 1974 г. Поставеният първи въпрос няма никаква връзка с тези мотиви. Неотносиим към спора е и вторият въпрос. В настоящия случай не се касае за придобиване по давност на реална част от поземлен имот, а за придобиване на тази част по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план, приет при действието на ЗПИНМ отм. и заплащането на дължимото обезщетение за придаваемата площ. Неотносим към делото е и третият въпрос. Онази част от имот пл. №. ...., която е включена в парцел II-. ...., сега УПИ II-. ...., е придобитата по давност от праводателя на ищеца, но тя е извън обхвата на акта за частна общинска собственост № 6627/04.11.2014 г., който има за предмет съседния УПИ Х.-. ...., Праводателят на ищеца е придобил по давност частен имот, който преди това е закупил от частно лице с договора от 30.05.1960 г., който обаче няма вещно действие заради липсата на форма.

Поради това, че жалбоподателят е поставил неотносими към настоящия спор правни въпроси, не следва да се обсъжда и свързаната с тях практика на ВКС.

Следователно – не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта по главния иск за собственост. При този изход на делото на ответника по този иск следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2019 г.

Четвърти и пети въпрос в изложението към касационната жалба са поставени във връзка с обратния паричен иск, предявен от ответника срещу третото лице-помагач. От тях определящ е четвъртият въпрос, който е свързан с решаващ извод на въззивната инстанция. По този въпрос има противоречива съдебна практика, която е наложила образуване на тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, по което няма постановено решение. Това налага спиране на производството по настоящото дело в частта по обратния иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд и е уважен е предявеният от С. С. С. срещу Г. С. С. положителен установителен иск за собственост на част от УПИ Х.-. .... от кв.. .... по плана на [населено място], област Х., одобрен със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], заключена между точки А, В, С и Д в скицата по приложение № 3, лист 110 от заключението на вещото лице.

ОСЪЖДА Г. С. С. ОТ С.Г., [община], да заплати на С. С. С. от [населено място], [община], сумата от 1000 лв. разноски за касационното производство.

СПИРА производството по делото в частта по предявения от ответника Г. С. С. срещу третото лице-помагач [община] обратен иск по чл. 190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034, 07 лв., платена по договор за покупко-продажба от 26.10.2016 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: