1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

гр. София, 19.03.2020 г.Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 550 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу решение № 404/09.10.2019г. по в. гр. дело № 472/2019г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 96/25.02.2019г. по гр. дело № 1557/2018г. на Районен съд - Ловеч, с което ответникът Прокуратурата на Р. Б /РБ/ е осъден да заплати на ищеца Т. М. Ц., на основание чл. 2б ЗОДОВ, вр. с чл. 6 ЕКЗПЧОС, сумата 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода 06.03.2012г. – 08.11.2018г., произтичащи от нарушеното право на разглеждане и решаване на досъдебно производство срещу него в разумен срок, като искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата до целия предявен размер от 10 000 лева.

Касаторът /ответник в исковото производство/ поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност за целия период на забавяне на производството и че въззивният съд е нарушил критерия за справедливост, присъждайки обезщетение в завишен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставя въпроси относно прилагането на критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52...