Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 293 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв. Б. като пълномощник на Д. С. от гр. против Решение № 202 от 11.10.2021г., постановено по адм. дело №298/2021 г. по описа на Административен съд Перник. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Перник в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С Решение №202 от 11.10.2021г., постановено по адм. дело №298/2021 г. по описа на Административен съд Перник е отхвърлена жалбата на Д. С. срещу Решение № 750414****/10.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-56/11.05.2021 г. против разпореждане [номер]****/25.03.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, като неоснователна и осъден жалбоподателя на разноски в полза на НОИ.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на Д. С. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на осн. чл.78 от КСО. След преосвидетелтване с ЕР на ТЕЛК от 08.10.2020г. на лицето е определен 20%ТНР за инвалидност поради общо заболяване и 40% ТНР за инвалидност поради трудова злополука с крайна оценка на работоспособността- 40%. След подадена жалба, НЕЛК – специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ-София се произнася с ЕР №0066 от 009/14.01.2021г., като отменя ЕР на ТЕЛК от 08.10.2021г. и определя на Д. С. 50% ТНР за инвалидност поради общо заболяване и 40% ТНР за инвалидност поради трудова злополука, с крайна ТНР 50%, с дата на инвалидизиране 24.01.2012г. и срок на определен процент ТНР 01.10.2023г. ЕР на НЕЛК е потвърдено от медицинската комисия при ТП на НОИ-Перник на 08.03.2021г. В тази връзка длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО с Разпореждане от 25.03.2021г. , на осн. чл.96, ал.1 от КСО прекратява получаваната от лицето лична пенсия поради трудова злополука и професионална болест, считано от 01.11.2020г. Разпореждането е потвърдено с процесното решение на Директора на ТП на НОИ Перник.

След анализ на спорните факти, съдът е посочил, че към момента на преосвидетелствене на лицето за изплащане на пенсия за трудова злополука и професионално заболяване, на Стоев е определена трайно намалена работоспособност по причина професионално заболяване под 50 процента. По тези съображения е формирал извод за законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Перник. Съдът е обосновал правния си извод на приложението на чл.78 КСО. По отношение на лицето били събрани доказателства за трудова злополука, но не и от професионална болест. Последното му освидетелстване с влязло в сила ЕР №0066/14.01.2021г. на НЕЛК, определило 40% ТНР за инвалидност поради трудова злополука, което не било в съответствие с изискването на чл.78 от КСО, поради което е налице отпаднало основание за получаване на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и предпоставка за прекратяването и на осн. чл.96, ал.1,т.4 от КСО. Решението на административния съд е правилно.

За да възникне субективното право на пенсия за инвалидност, което е регламентирано в чл. 78 КСО, е необходимо на лицето да бъде призната 50 и повече % трайна нетрудоспособност поради трудова злополука или професионална болест. Според формираната съдебна практика на Върховен административен съд (Решение № 9201/26.06.2012 г. по адм. дело № 4542/2012 г., 6 отд., Решение № 16660/12.12.2013 г. по адм. дело № 1134/2013 г., 6 отд.), в производството по отпускане на пенсия за инвалидност, не могат да бъдат определяни нито процента на намалената работоспособност, нито вида на увреждането, респективно, не може да бъде правена преценка дали същото се дължи на професионално или общо заболяване. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на органите, които извършват експертиза на работоспособността. На осн. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органа на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Съобразен с материалния закон и обоснован се явява изводът на административния съд, че жалбоподателят няма право на пенсия за инвалидност, поради обстоятелството, че няма установен с решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК процент 50% или над 50% загуба на работоспособността. Съображенията на първоинстанционния съд за липса на правопораждащите факти по см. на чл. 78 КСО, се споделят от настоящата инстанция. За касатора не са налице предпоставките да получава пенсия за инвалидност поради трудова злополука, т. к. не се установява след преосвидетелстването му с влязло в сила ЕР на НЕЛК да е загубил 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука, каквото е изискването на чл.78 от КСО. Тези установени факти са дали основание на пенсионния орган, ал.1 от КСО да прекрати личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука, която до момента на преосвидетелстването е получавал.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 11.10.2021г., постановено по адм. дело №298/2021 г. по описа на Административен съд Перник.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН