№ 588

[населено място], 16.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Александра Карамфилова

като изслуша докладваното от съдията В.Райчева гр. дело № 4152/2023 год., по описа на ВКС, взе предвид следното

Производството е по чл.290 ГПК

Обжалвано е решение от 27.06.2023г. по гр. д.№2214/2019г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за съотношението между субсидиарността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

Жалбоподател – Й. П. М., чрез процесуалния си представител в касационната си жалба поддържа, че решението е направилно и моли да бъде отменено, като ВКС постанови решение по същество и уважи предявения иск.

Ответникът - Т. Д. Л., чрез процесуалния си представител в отговора на касационното жалба поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решение № 63/22.04.2021г. по гр. дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г. о. е отменено решение №248/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по описа на ОС Варна и потвърденото с него решение № 4153/10.10.2019г. по гр. дело № 16346/2018г. по описа на РС Варна, като е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. П. срещу Т. Д. иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, а делото е върнато за разглеждане на предявените евентуални искове. Прието е, че доколкото задължението на възложителя да плати дължимото по договора за изработка възнаграждение е погасено чрез престиране от ответницата като пълномощник на ищеца - от негово име и за негова сметка, по времето на отсъствието...