Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М. ЧЛЕНОВЕ: М. З. Л. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 326 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на ЕТПлам Е. В., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. С. З. [адрес], чрез процесуален представител, против решение № 389 от 05.11.2021 г. на Административен съд С. З. постановено по адм. д. № 746/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16002419008506-091-001 от 13.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 546/03.11.2020 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив.

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че в съдебното решение липсвало съвкупна преценка на всички представени доказателства и първоинстанционният съд не се е мотивирал защо не кредитира събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като са изминали повече от 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит /2013 г./ за всички бракувани стоки /22.01.2019 г./, поради което корекция по чл. 79 от ЗДДС не се извършва. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната му част. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Д., и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и поддържа искане за отмяна съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. З. е бил РА, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 546/03.11.2020 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта, с която на ЕТПлам Е. В. е установен за м. 12. 2014 г. ДДС в размер на 81 858. 49 лв. с лихва 46 360. 81 лв., вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 409 292. 46 лв., както и данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 7 586. 37 лв. и лихви 4 072. 93 лв.

Административен съд С. З. след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и възоснова на приетата по съда ССчЕ и разпит на свидетели, е приел, че законосъобразно органите на приходите са определили допълнителните задължения на ЕТПлам Е. В. за 2014 г. Според първоинстанционния съд жалбоподателят не е доказал както съхраняването на процесната стока след месец април 2014 г., така и за нейното реално бракуване през 2019 г. За определения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. съдът е възприел за основателни изводите на ревизиращите органи за липса на представени годни доказателства от източника за извършените от ревизираното лице разходи на значителна стойност /вноски в касата на търговеца/. Решението е валидно, допустимо и правилно

Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението си изключително подробно е описал фактите, които приема за установени. Обсъдил е фактическите и правни основания за издаването на РА и е обосновал извод за неговата материална законосъобразност.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните спрямо установените по делото факти, вкл. е назначена и СТЕ, въз основа на което е направил обосновани правни изводи за липса на основания за отмяна на административния акт.

1.По отношение на допълнително установени за м. 12. 2014 г. ДДС в размер на 81 858. 49 лв. с лихва 46 360. 81 лв.

По делото е безспорно, че процесната стока /шоколадови и захарни изделия/ на обща стойност 417 966 лв. е закупена до 31.12.2013 г. Не се спори също така, че ЕТПлам Е. В. е упражнил правото на приспадане на данъчен креди в пълен размер за тези стоки. Спорният въпрос касае предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗДДС за корекции при брак на стоки и по-конкретно приложимостта на ограничението по чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДДС, съгласно което корекции по чл. 79 не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Тежестта за доказване на тези относими факти лежи върху ревизирания, тъй като той е страната, която черпи благоприятни за себе си правни последици от установяването им.

Неоснователни са доводите в касационна жалба, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и не е обсъдил всички доказателства по делото. Административен съд С. З. е изложил подробни мотиви по какви причини не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, свързани с пренасяне на процесната стока след наводнение през месец април 2014 г. от наетия склад от ЕТПлам Е. В. до гаражи, собственост на Е. В. и неговата съпруга, а в последствие през 2019 г. описана като бракувана и изхвърлена на сметището на Интерпред АД. Правилно първоинстанционния съд се аргументира, че търговецът не е положил грижата на добър стопанин като не е предприел съответните адекватни действия по съхранение на тези хранителни продукти в подходящи помещения. Не се доказват никакви опити от страна на жалбоподателя тези стоки /с оглед техния вид, обем и стойност/, да бъдат прегледани по отношение на тяхната годност, каква част от тях са годни за продажба, респективно да се намали причинената загуба от наводнението в склада. Неясно е и защо към 2014 г. стоката не е бракувана, или поне част от нея.

Правилно Административен съд С. З. е приел недоказаност както на съхраняването на закупената стока след месец април 2014 г., така и за нейното реално бракуване през 2019 г. Бездействието на жалбоподателят в продължение на повече от четири години и дезинтересоваността по отношение на складираната стока за същия период, е против всякаква житейска и икономическа логика. Наред с това, липсват доказателства за издадени документи /фактури и/или протоколи/, удостоверяващи извършено от страна на жалбоподателя изхвърляне на бракуваните стоки на регламентираното сметище на гр. С. З. Единственият документ е съставен от ЕТПлам Е. В. и се отнася за извозване до сметището на Интерпред АД, а доколкото стоката е в не малък обем и количество, не може да се приеме твърдението на касатора, че е налице негласно споразумение, между жалбоподателят и Интерпред АД за предаването на отпадъците. Липсват също така данни унищожаването на бракуваните стоки да е съобразено с нормативната уредба, регламентираща това, като не са представени квитанции за платени такси за унищожаване на стоките на сметище, издадени протоколи за унищожаване или други документи.

Гореизложеното обосновава заключението, че обжалваното първоинстанционно решение в атакуваната му част за извършеното на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС допълнително начисляване на косвен данък в размер на 81 858. 49 лв. на ЕТПлам Е. В. за м. 12. 2014 г., ведно с лихва от 46 360. 81 лв. е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

2. По отношение на допълнително установения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 7 586. 37 лв. и лихви 4 072. 93 лв.

В случая не се оспорва, че в хода на ревизията от представените оборотни ведомости са установени внесени парични средства от РЛ в касата на търговеца, които за 2014 г. са общо в размер на 94 100 лв., като сумата е осчетоводена по дебита на с/ка 501. От извършената справка в информационните масиви на НАП е приета само сумата от 10 236,24 лв. за налична към 01.01.2014 г. Направен е извод, че за сумата 83 863,76 лв. /94 100 лв. 10 236,24 лв./ за внесените в касата на търговеца средства, не са представени годни доказателства от източника, поради което представлява доход от други източници, които не са декларирани от жалбоподателя за 2014 г., т. е. налице е доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, доколкото не попада в изрично изброените източници в чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ. Жалбоподателят е представил договор от 22.12.2017 г., сключен между Г. Н. /с адрес в Германия/, като заемодател и Е. В., който обективира предоставен заем в размер на 75 000 лв., както и обратно писмо към този договор и 6 бр. записи на заповед. Ревизиращите органи са приели, че представените документи са съставени за целите на ревизията.

Правилно Административен съд С. З. е отчел разминаванията между отделните документи - договор от 22.12.2017 г., обратно писмо към този договор и 6 бр. записи на заповед, както по отношение на датите на предаване на сумите, така и относно начина на тяхното предаване. Наред с това договорената сума предполага предоставянето й по банков път, съгласно приложимата разпоредба на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, действаща към 2014 г.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 05.11.2021 г. по адм. д. № 746/2020 г. на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА ЕТПлам Е. В., [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. С. З. [адрес], представлявано от Е. В., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 928 лв. /три хиляди деветстотин двадесет и осем лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ