Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М. ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ЗЛ. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 363 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ – ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Т. - Даскалова, срещу Решение №1479/17.11.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2252/2021 г., с което, по жалбата на „Фул мобил къмпани“ EООД, [ЕИК], гр. Варна, [улица], представлявано от П. Р., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №164-ФК/17.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
В жалбата са въведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на първостепенния съд, че ограничителната мярка с продължителност 14 дни не съответства на установените по административната преписка факти и на принципа на пропорционалност. Поддържа се становище, че АПК дава възможност на съда да измени административния акт като намали срока на запечатване на търговския обект.
Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Фул мобил къмпани“ EООД, не ангажира становище по нея..
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка №164-ФК/17.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – магазин за GSM аксесоари, намиращ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от „Фул мобил къмпани“ EООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Според фактическите установявания на Административен съд Варна на 14.09.2021 г. в 14,00 ч. след продължило около 15 минути скрито наблюдение е извършена контролна покупка на 1 бр. протектор за телефон и поставяне на стойност 25 лв., платени в брой от инспектор по приходите и получени от продавач-консултанта Калоферов, за което не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство.
С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като е приел, че той е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел – чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. При безспорно установения факт на неиздаване на фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство съдът е намерил, административният акт не съдържа конкретни мотиви, които да бъдат анализирани с оглед обосноваване на извод за правилно приложение на материалния закон и за съответствието на заповедта с неговата цел. Макар нарушението да е установено по несъмнен начин, съдът не може да замести административния орган при осъществяването на неговата оперативна самостоятелност като аргументира и определи продължителността на мярката. Но дори при извод за мотивираност на акта, съдът е намерил, че определеният срок не съответства на извършеното нарушение с позоваване на конкретни случаи от практиката си. Заключил е, че не разполага с правомощие да намали срока на наложената мярка.
Решението е правилно.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно.
Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.
От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд.
В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви във връзка с определения от него срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в неотчетена продажба и последиците от него; местонахождението на обекта, намиращ се в централната част на града със значителен поток от хора; наличие на непогасени публични задължения в размер на 638,07 лв. и обстоятелството, че е налично фискално устройство, работещо по време на проверката, което означава, че продажбите целенасочено не се отразяват в него.
Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена в средата на работния ден на магазина, а констатираният оборот се свежда до сумата от контролната покупка без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план – наличие на други, макар и различни нарушения, среднодневни или месечни обороти. От мотивите във връзка със срока на ПАМ не става ясно как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в търговския обект по начин, че да гарантира законосъобразното отчитане на всички продажби. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че не се установяват от административния орган други обективни обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се определи от негова страна срокът на мярката.
В практиката по приложението на глава XXVI от ЗДДС преобладава разбирането, че при констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг – така реш. по адм. дело №3490/2018 г. и цитираната в него съдебна практика, реш. по адм. дело №14190/2019 г.
По така изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че като е отменил оспорения административен акт, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1479/17.11.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2252/2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА