Определение по ч. гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 24.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. Б.
първо
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
В. Й.
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело N 329 /2012 г.:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С молба № 6882 /05.07.2012 г. И. Г. М. и Л. А. М. чрез своя процесуален представител са поискали от ВКС да допълни определението си по делото от 04.07.2012 г., като им присъди направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1, 300 лева съобразно направеното от тях в отговора на частната жалба искане и представените доказателства.
Частният жалбоподател Е. Б. Д. оспорва искането с довод, че съобразно чл. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за изготвяне на възражение по частна жалба е в размер на 100 лева и заплатеният от молителите размер от 1 300 лева е прекомерно висок, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Настоящият състав намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК от страни в производството и е процесуално допустима.
Отговорът на искането по чл. 248 ГПК също е в срок, както и направеното по него искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото препис от отговора по частната жалба е връчен на частния жалбоподател с молбата по чл. 248 ГПК.
С определението си от 04.07.2012 г. на основание чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК съставът на ВКС е потвърдил определение на друг състав на ВКС, с което подадена касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима по оценяем иск по чл. 33, ал. 2 ЗС с цена под 5 000 лева. Съдът не се е произнесъл по присъждането на разноски.
С оглед изхода от производството искането е основателно, доколкото с отговора е поискано присъждането на разноски и е представен договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1, 300 лева. Следователно насрещните страни И. Г. М. и Л. А. М. имат право на разноски в производството по частната жалба.
Основателно е обаче и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като делото не съдържа фактическа и правна сложност и предвид разпоредбата на чл. 11 и чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. ал. 2 ГПК, според които възнаграждението в производство по частна жалба, в случаите, когато делото е с определен интерес, който е под 1 000 лева, е 100 лева. Тези доводи обаче се отнасят и до основателността на самата частна жалба:
Настоящият състав намира също, че размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от определения с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА и че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя на съда правомощието да определи размера на намалението и точния размер на възнаграждението, което да не бъде по-ниско от размера, определен съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Така настоящият състав намира, че следва да намали възнаграждението до сумата 300 лева.
Крайният извод е, че исканията по чл. 248 ГПК са основателни, на е основателно и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на И. Г. М. и Л. А. М. следва да се присъдят разноски в размер на по 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК съдът
РЕШИ:
На основание чл. 248 ГПК допълва определението от 04.07.2012 г. по делото като осъжда Е. Б. Д. с ЕГН [ЕГН], от С., СО – район В., [населено място], [улица] съдебен адрес: С., [улица], ет. 3, ап. 5, чрез адв. М. С. – пълномощник по делото, да заплати на И. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Л. А. М. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: С., СО – район В., [населено място], [улица], по 300 (триста) лева възнаграждение за процесуално представителство в частното касационно производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.