Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК.

С определение № 956 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1540 от 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на

решение от 1.06.2010 г. по гр. д. № 3498 от 2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти “г” състав, с което е оставено в сила решение от 6.08.2008 г. по гр. д. № 11959 от 2006 г. на Софийски районен съд, 35 състав и са отхвърлени предявените от А. С. Г., С. Г. – В., И. Г. С., Г. Т. М. и Т. Т. М. срещу [фирма] в субективно активно съединение искове за ревандикация и частични искове по чл. 59 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато

при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ/1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ отм. вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК отм., или съставлява официален писмен документ. Поставен е и въпроса представлява ли изплащането на сума равна на номинала на акциите по реда на чл. 10, ал. 5 ЗДИ от 1946 г. изплащане на обезщетение по смисъла на ЗВСВОНИ.

Ответника

[фирма]

не са взели становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни

страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок по чл. 283 ГПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението са обсъдени приложените доказателства, становищата и възраженията на страните като съдът ги е преценил по вътрешно убеждение, което е в съответствие с изискването на чл. 12 ГПК. В съответствие с чл. 235, ал. 1 ГПК е основал своето решение на фактите по делото. Софийски градски съд е споделил крайният извод на СРС по спорните правоотношения, които са въведени с исковата молба на А. С. Г., С. Г. – В., И. Г. С., Г. Т. М. и Т. Т. М. срещу [фирма] з собствеността на 8, 3833% ид. ч. от поземлен имот с площ по скица от 404, 60 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], съставляващ У..... в кв..... по плана на [населено място], м. “Ц.” заедно с построената в него шестетажна административна сграда с разгърната площ от 2 127 кв. м. и е отхвърлил иска за ревандикация и частични искове по чл. 59 ЗЗД за сумата 6 035, 97 евро от цялостен размер, определен за сумата 27 272, 88 евро за периода от 1.06.2005 г. до 31.05.2006 г.

По делото е било изяснено, че ищците са наследници на акционери в Първо българско застрахователно дружество “Б.”/ представени е списък на акционерите и удостоверения за наследници /, Това дружество с н. а. №...., т..., рег. №..., н. д. №.... от. ... г. е закупило от държавата спорното дворно място. С позволителен билет №... от...... г. е било разрешено изграждането в имота на шестетажна сграда, Представен е одобрен архитектурен проект от. .... г. Дружеството е било одържавено и е представен опис на недвижимите имоти на акционерното дружество от... г., протокол от. .. г. за предаване и приемане на преписките относно собствеността на недвижимите имоти, Списък на акционерите към 1.08.1946 г. Последните документи са оспорени. В тези документи е посочено, че към 1946 г. върху дворното място е била изградена пететажна офис сграда. Настоящия състав споделя извода на въззивният съд, че тези два документа тъй като изхождат от дружеството, а не от публичната власт са частни а не официални документи. В този смисъл е чл. 250 от Закона за гражданското производство отм., който посочва, че частни са документите, подписани от лицата, които са ги издали. От своя страна в чл. 249 ЗГС се определят характеристиките на официален документ, а те са документи, създадени по установен в закона ред и определена форма от орган на публичната власт и в границите на законово определената й компетентност и съдържат изявление направено пред тази власт. Тези документи имат пълна доказателствена сила за това което е отбелязано в тях и че автори са лицата, които са посочени като техни издатели.

По отношение характера на цитираните в настоящето дело два документа е постановено решение по чл. 290 ГПК, което има задължителна сила - Решение № 16 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2008 г., IV г. о., ГК.

Въз основа на тези документи са изготвени и няколко съдебно счетоводни експертизи от вещото лице Е. Б. С., която е установила, че наследодателите на С. Г. В. и А. С. Г. са притежавали 4, 30% от чрез акции на Б. 4, 9826 %, а наследодателите на И. Г. С., Т. Т. М. и Г. М. са притежавали 1, 812 % от Първо застрахователно дружество чрез акции в Б. в размер но 2, 4929%, След одържавяването на дружеството, имота, които е бил негова собственост първоначално е предаден на С., а след това на Б.. Със заповед №... от...... г. на Министъра на Министерство на външните работи е образувано [фирма], в имуществото на което са включени недвижими имоти. В списъка на имотите е и спорният обект. По делото съществуват данни, че акционерите са получили стойността на акциите си по номинал.

При тези данни въззивният съд обосновано е приел, че иска е неоснователен защото ищците-касатори не са установили правото си на собственост към настоящия момент на подържаното от тях в исковата молба основание, а именно чл. 2 ЗВСВОНИ в редакция от 1997 г./ когато с § 1 от ПЗР на З. в предметното поле на чл. 2 от ЗВСОНИ е включен и ЗДЗИ от 1946 г. /.

За да се възстанови по силата на закона собствеността на лицата е необходимо да съществува кумулативно единство на няколко юридически факта както следва: имотите да са отчуждени по законите, които са посочени в чл. 2 от ЗВСВОНИ, което в настоящия случай е налице, тъй като имота е отчужден със Закона за Д. от 1946 г. г. С този закон е създаден Държавния застрахователен институт на основата на сливането на съществувалите тогава 30 застрахователни дружества - 19 български и 11 клона на чуждестранни застрахователни компании, включително и Първо българско застрахователно дружество “България”. Включването на посоченият закон в предметното поле на чл. 2 ЗВСВОНИ е станало с § 1 от ПЗР на ДЗОСОИ с редакцията му от 22.11.1997 г. Вторият юридически факт също е обективиран, а именно имота да се намира в имуществената сфера на държавно предприятие – към 1997 г. имота се намирал в Б., а в последствие в [фирма], Имота съществува реално до размерите при които е отчужден. За да се трансформира обаче обратно държавната собственост в частна собственост е необходимо собствениците да не са обезщетени. По делото е било установено, че акционерите в дружество “ П. “Б. са получили стойността на акциите си по номинал. Собственик към 1946 г. на шестетажната сграда и мястото е било търговското дружество, което е било самостоятелен субект – юридическо лице. Акционерите - собственици на акции са притежавали само част от неговия капитал в еквивалент на притежаваните ценни книги-акции и след като са получили тяхната номинална стойност, те не биха могли да претендират за имуществото на юридическото лице, което е самостоятелен субект на правото, т. е. самостоятелен носител на права и задължения и притежател на имуществени права, включително и на правото на собственост. Освен това основателно е и разбирането, че по делото не е установено притежаваните от ищците акции на каква идеална част от собствеността на акционерното дружество отговарят, тъй като липсват писмени доказателства/ извън твърденията на ищците –касатори за общият брой акции, емитирани от акционерното дружество към момента на неговото одържавяване. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила

решение от 1.06.2010 г. по гр. д. № 3498 от 2008 г. на Софийски градски съд, Четвърти “г” състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: