Р Е Ш Е Н И Е

№ 89 [населено място] 28.06.2018г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Кристияна Генковска

при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 3107 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 ЗМТА.

Образувано е по молба на Г. С. Ч., [населено място] за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и ал. 2 ЗМТА на решение от 13.12.2016г. по арбитражно дело № 85/2016г. на А. с. при Б.. , с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1500 лв., представляваща част от обезщетение за неправомерно ползване на автомобил по прекратен договор за финансов лизинг от 21.06.2006г. и сумата от 1310 лв. – разноски по делото, както и да предаде лек автомобил „Опел Вектра” с ДК [рег. номер на МПС].

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

По допустимостта на молбата за отмяна на арбитражното решение.

Ищецът твърди, че на 24.10.2017г. е узнал за постановеното срещу него арбитражно решение, след като на дружеството [фирма], в което той работи, е връчено запорно съобщение от съдебен изпълнител по издаден изпълнителен лист по д.№ 38/2017г. от Сливенския окръжен съд. Решението от 13.12.2016г. по арб. д.№ 85/16г. на АС при Б. не му е връчено, както и той не бил уведомен за воденото арбитражно производство.

Според ответника арбитражното решение е връчено на ищеца на 16.12.2016г. при условията на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл. 12, ал. 2 от...