Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от [фирма] срещу А. П. Б. и Я. П. Б. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. I, II и III ЗЗД и чл. 28, ал. 1 ЗЗД. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение и прилага изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което поставя редица въпроси, единият от които е „Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост, както и на всички доводи на страните?“

Ответниците по касационната жалба А. Б. и Я. Б. считат обжалваното въззивно решение за правилно и възразяват срещу допускането на касационно обжалване.

Касационната жалба е редовна и настоящият състав на ВКС счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения по - горе въпрос, формулиран от касатора.

Това е така тъй като касаторът е предявил иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба, с който той е прехвърлил на ответника А. Б. по време на брака му с втората ответница 1.145 дка. идеални части от поземлен имот в [населено място], район „Приморски“, местност „Б. А.“. Касаторът е въвел следните обстоятелства за порок на сделката - управителят на дружеството продавач не е знаел български, но не му е бил назначен преводач и е била продадена реална част от имота, а не идеална част, а реалната част не може да се обособи като самостоятелна вещ. Ищецът иска при условията на евентуалност прогласяване на нищожност поради липса на форма, липса на съгласие, невъзможен предмет и унищожаемност поради грешка в предмета.

Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни тъй като нотариусът, изповядал сделката е знаел руски език и не е било необходимо назначаването на преводач, както и че сделката е с възможен предмет, защото са продадени идеални части от имота. Въззивният съд обаче не се е произнесъл по довода на ищеца, че е продадена реална част от имота, тъй като не е посочена дробна част или процент на евентуално продадените идеални части, а са продадени 1, 145дка.. А този довод освен в исковата молба е бил подържан и въведен от ищеца като въззивно основание и във въззивната жалба.

Този довод на ищеца за наличието на такъв факт е бил относим и допустим, още повече че той е бил въведен като основание на иска за нищожност поради невъзможен предмет. Твърдението за този факт, въведен като порок на сделката е включен в предмета на делото и предмета на доказване и произнасянето по този факт и довод на ищеца е от значение за правилното решаване на делото, тъй като в трайната практика на ВКС, включително и задължителна такава по чл. 290 ГПК(виж решение №25-2015-ІІГО) правата в съсобствеността се изразяват в обикновени дроби за идеалните части, чийто сбор е равен на единица.

Налице е неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 236, ал. 2 ГПК от въззивниата инстанция по поставения процесуалноправен въпрос, конкретизиран съгласно парвомощията на ВКС (съгласно т. р.1-2010-ОСГТК)- „Следва ли въззивният съд да формира изводите си за възможен предмет на сделката поради продажба на идеални части от недвижими имот след обсъждане на доводите и доказателствата, че е продадена реална част в декари, а не идеална част от имота, тъй като не е посочена дроб или процент на идеалните части?“

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216/02.11.2017 г. по в. търг. д. № 135/2017 г. на Варненски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Указва на касатора да представи квитанция за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 264, 54лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: