О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 420

Гр.С., 27.06.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 11.04.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 3086/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. АД – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1537 от 03.07.2017 г. по т. д.№ 2589/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 270 от 06.02.2017 г. по т. д.№ 2702/2015 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав. С последното е бил отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. О. – [населено място] и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД – [населено място] иск с правно основание чл. 464 ал. 1 ГПК за да се приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на първия ответник не съществува вземане към втория ответник в размер на 30 168 лв. по договор за цесия от 16.04.2010 г. и договор за цесия от 26.05.2011 г., признато с решение по т. д.№ 2949/2014 г. на САС, 9 състав.

В жалбата се навеждат доводи по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания, както и че частичното разваляне на договор за цесия /само за главница, но не и за дължими лихви/ е недопустимо. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прието, че Е. О. не е титуляр на вземането от 30 168.52 лв., предвидено за плащане...