Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано пред ВКС по жалба на ответника Т. Т. срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд, с което е уважен иска на ищеца [фирма] за плащане на 11052, 75лв. /представляваща стойността на уловените рапани/ и 1820лв. /представляващи стойността на уловен калкан/ за периода от 01.05.2010г. до 30.08.2011г. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

С обжалваното въззивно решение е приета за основателна искова молба, в която ищецът [фирма] [населено място] твърди, че е бил наемател на моторен кораб „Афала“ Вн за периода от 24.08.2009г. до 30.08.2011г., а ответникът и капитан на кораба Т. Д. Т. през периода от 01.05.2010г. до 30.08.2011г. е извършил улов на 14732 кг. рапани и 91кг. калкан, но не бил отчел извършената от него дейност. Според ищеца, по този начин ответникът се е обогатил неоснователно със стойността на улова, който е 20652лв. и е поискал съдът да осъди ответника да му плати сумата поради неоснователно обогатяване. С уточнение към исковата молба ищецът твърди, че между страните съществува договор за поръчка за извършване на стопански риболов и ответникът е длъжен да отчете улова.

За да постанови решение, въззивният съд е направил квалификация на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД и е приел, че между ищеца и ответника е съществувало правоотношение по договор за поръчка, ответникът бил изпълнил поръчката като извършил стопанския риболов, но тъй като не е отчел резултатите от изпълнението (не предал улова), то ответникът дължи паричната равностойност на извършения улов.

Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2ГПК поради вероятна недопустимост на решението, породена от възможност за непълнота на обстоятелствената част на исковата молба.

Непълнота на обстоятелствената част е налице, когато ищецът не е изложил твърдения за всички факти, включени в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Това е порок на исковата молба, за който съдът следи служебно и дава указания за отстраняването му. Когато съдът не е изпълнил служебните си задължения във връзка с отстраняването на непълнотата на обстоятелствената част на исковата молба, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

За да се отговори на въпроса дали въззивното решение е недопустимо поради неотстранена непълнота на обстоятелствената част, в производството по чл. 290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) следва да се прецени дали ищецът трябва да направи твърдения за това дали има разрешително за стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми (чл. 13 и чл. 17 от Закона за рибарството и аквакултурите), както да се прецени дали ищецът следва да наведе твърдения за това кога и по какъв начин е дал нареждане на ответника да извърши стопански риболов за негова сметка(чл. 192 К.), както и дали извършването на риболов представлява изпълнение на задължение за правно действие, каквото е същественото съдържание на договора за поръчка.

В случай, че ищецът претендира обезщетение от неизпълнение на облигационно задължение, длъжен ли е ищецът да посочи в какво се изразяват вредите от неизпълнението - претърпяна загуба(намаляване на актива на имуществото) или пропусната полза(пропуснато сигурно и закономерно увеличаване на актива на имуществото).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивно решение №266/31.10.2017г., постановено по в. гр. д. 138/2017г. на Добрички окръжен съд.

Указва на касатора да представи бележка за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 257, 46лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: