6

№ 473

гр. София, 12.07. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф. ЧЛЕНОВЕ: В. П. Д. П.

при участието на секретаря Р. С. като разгледа гр. д. № 4294 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С решение № 119 от 27 юни 2023 г., постановено по в. гр. д. № 204/2023 г. по описа на Апелативен съд В. е частично отменено решение № 33 от 15 февруари 2023 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен, и като краен резултат е отхвърлен предявеният от А. Н. К. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество) иск по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за разликата над размера от 20000 лева до 35000 лева. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части, с които предявеният от К. срещу комисията иск по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ е уважен за сумата от 20000 лева и отхвърлен за разликата над 35000 лева до размера от 100000 лева. Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 100000 лева до 150000 лева, и за претърпени имуществени вреди е влязло в сила и не е било предмет на въззивна проверка.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2128 от 29 април 2024 г., постановено по настоящото дело, по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (понастоящем КОНПИ), която обжалва въззивното решение в осъдителната му част, както и по касационната жалба на А. Н. К., който обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част.

Въпросът, дал основание за допускане на касационния контрол, е относно критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ. Преценката на даденото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос следва да се извърши в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери съответствието му с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 125 по гр. д. № 3622/2021 г., ІV г. о., и решение № 172 по гр. д. № 2993/2019 г., ІІІ г. о.

При отговора на въпроса е необходимо да се има предвид, че цитираните решения следват утвърденото в практиката на ВКС принципно разрешение на т. II от ППВС № 4/1968 г., че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства. Въз основа на тях съдът преценява дали предоставените на КОНПИ правомощия са упражнени в рамките на закона и има ли неблагоприятни последици от действията на Комисията върху личния и семеен живот на проверяваното лице. В мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС сочи, че обезпечителната защита е привременна, има по-малък интензитет от защитата по принудителното изпълнение. Обезпечителните мерки по ЗОПДИППД /отм./ и по ЗОПДИНПИ /отм./ не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с имуществото; при определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице при неотложна необходимост да разреши разпоредителни действия с имуществото. Ако такава молба не е подадена, причинната връзка между действията на комисията и съда по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само на поведението на това лице, което е могло, но не е подало искане за разпореждане с имуществото с цел да удовлетвори неотложната си нужда от парични средства. Налагането на обезпечителни мерки причинява известен дискомфорт и неудобство, свързани с необходимостта съответните лица да се обръщат към съда за освобождаване на имуществото в случай на неотложна необходимост, както и могат да предизвикат безпокойството на лицата, че могат да изгубят имуществото си, но причинените в тази връзка неимуществени вреди не могат да се сравняват като интензитет с неимуществените вреди от незаконно водено наказателно производство, тъй като налагането на обезпечителни мерки не се разгласява публично и не е окончателен акт на отнемане на имуществото.

В обжалваното решение, за да определи размера на дължимото обезщетение по чл. 2а ЗОДОВ, съдът е съобразил, че производството по ЗОПДНПИ /отм./ срещу К. е продължило около 5 години, през който период правата му върху притежаваното от него имущество са били сериозно ограничени. Това неминуемо е дало негативно отражение върху търговската дейност, която той е развивал, но за период от около една година, тъй като, видно от представените данъчни декларации и заключението на икономическата експертиза, дружеството, управлявано от К., е продължило да развива търговска дейност и дори е реализирало печалба. Затова съдът е приел за недоказани твърденията на К. за сриване на бизнеса му и невъзможност или затруднение за заплащане на текущи разходи и обслужване на кредити. Съдът е отчел и негативното отражение на производството по ЗОПДНПИ /отм./ върху психичното състояние на К., и в известна степен върху общото му здравословно състояние, като за ирелевантни са счетени данните за влошено здравословно, психическо и емоционално състояние на К. преди 2015 г., тъй като то евентуално е последица от образуваното през 2012 г. срещу него наказателно производство. Съобразени са обаче данните за проведени прегледи при психиатър в периода 2018-2022 г., при които е била поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и предписана медикаментозно терапия. Въз основа на експертно заключение е прието наличие на връзка между образуваното производство по отнемане на имущество и преживения от К. емоционален стрес и нарушенията в психичното му здраве. Не е прието за доказано обаче здравословните проблеми със сърдечен и вирусен характер, инвалидизирането на К. и временната нетрудоспособност да са във връзка с воденото производство по ЗОПДНПИ /отм./. Съдът е посочил, че като отговорност на комисията не могат да бъдат вменени негативните изживявания от воденото срещу К. наказателно производство, приключило със споразумение от 28.11.2014 г. Интензитетът на търпените неимуществени вреди в резултат на последвалото гражданско производство е приет да е по-нисък в сравнение с интензитета на болките и страданията в периода на наказателното производство. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства въззивният съд е определил, че дължимото обезщетение е в размер на 20000 лева.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, касационният съд приема, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Действително, производството по ЗОПДНПИ /отм./ е продължило около 5 години и през това време правото на К. да се разпорежда с активи от имуществото си е било ограничено поради наложените запори и възбрани. Не се установява обаче това ограничение да е повлияло на търговската дейност на дружеството, управлявано от К., в твърдяната от него степен. От събраните по делото доказателства се изяснява както че дружеството е продължило дейността си, така и че през нито една година в периода 2015 г.-2018 г. не е имало отрицателен финансов резултат. Макар да е имало спад в печалбата, той е бил временен и е бил успешно преодолян. Поради това не може да се приеме, че висящото производство по ЗОПДНПИ /отм./ е оказало необратимо влияние върху бизнеса на К.. По отношение на негативните психически преживявания на К. следва да се посочи, че той е преживял типичния стрес и неудобства за човек, срещу когото се води съдебно производство, като не е диагностициран тежък депресивен епизод. Същевременно следва да се отчете, че по време на проверката от Комисията и малко преди иницииране на производството по ЗОПДНПИ /отм./ К. е бил подсъдим по н. о.х. д. № 1531/2013 г. по описа на Районен съд Шумен, по което с определение от 28.11.2014 г. съдът е одобрил споразумение за признаването му за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и му е наложено наказание „пробация“. Несъмнено знанието на лицето, че е подсъдимо по обвинение за престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от 2000 до 50000 лева, както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, причинява стрес и значителен психически дискомфорт. В подкрепа на този извод е и фактът, че за пръв път К. е потърсил медицинска помощ във връзка с нарушения на съня и нервност през 2013 г., когато е образувано досъдебното производство срещу него. В процесния период са настъпили още смърт и заболяване на лица от тесния семеен кръг на К., които събития също се отразяват негативно на човешката психика. Следователно не може да се приеме, че здравословните проблеми на К. са причинени единствено или дори преимуществено от воденото срещу него производство по ЗОПДНПИ /отм./. Макар вещите лица от комплексната психиатрична и психологична експертиза да са приели, че острият, подостър и хроничен стрес могат да повлияват върху началото или протичането на редица заболявания, следва да се отчете, че през релевантния период К. е имал множество стресогенни фактори в живота си, сред които инициираните от Комисията съдебни производства не могат да бъдат изолирани и приети за водещи, а житейски логично и обосновано би било да се приеме, че всички фактори в съвкупност са повлияли на здравословното му състояние.

При така изяснената фактическа обстановка, вземайки предвид установените неимуществени вреди, търпени от К. вследствие образуваните пред съда по искания на Комисията обезпечително производство и производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, отграничени от вредите от воденото срещу него наказателно производство; съобразявайки продължителността на гражданското производство и интензитета на преживените от К. негативни емоции; отчитайки ниската степен на засягане на търговската дейност на К., както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение е в размер на 8000 лева, а за разликата над тази сума предявеният иск е неоснователен. Въззивното решение следва да се остави в сила за присъденото обезщетение в размер от 8000 лева и да се отмени за разликата над тази сума до присъдения размер от 20000 лева, като в тази част искът се отхвърли, а в останалата му отхвърлителна част въззивното решение следва да се остави в сила.

Предвид изхода на производството пред касационния съд разноските следва да останат за страните така, както са ги направили.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 119 от 27 юни 2023 г., постановено по в. гр. д. № 204/2023 г. по описа на Апелативен съд В., в частта, с която е частично потвърдено решение № 33 от 15 февруари 2023 г., постановено по гр. д. № 34/2022 г. по описа на Окръжен съд Шумен, и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на А. Н. К., ЕГН [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди над 8000 лева до 20000 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. К., ЕГН [ЕГН], срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за разликата над 8000 лева до 20000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части, с които предявеният от А. Н. К., ЕГН [ЕГН], срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл. 2а ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20000 лева до 35000 лева, както и в частта му, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на А. К. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ в размер на 8000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: