Производството е по чл. 288 от ГПК, вр.§ 74 от ПЗР ГПК(ДВ бр. 86/2017г).

Образувано е по касационна жалба на „Л. С. ЕАД срещу решение от 29.06.2017г по в. гр. дело № 3833/2017г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 30.01.2017г по гр. д № 23534/2016г на Софийски районен съд, по същество са уважени искове на основание 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение. Дисциплинарното наказание е наложено на ищцата И. Л. К. със заповед от 06.04.2016г за три нарушения, вменени като извършени от нея в един и същи ден като продавач-консултант, докато е работила на каса в търговски обект, безмитен магазин на летище „София”. Въззивният съд е приел за установено извършването само на едно от вменените три нарушения по чл. 187, ал. 1 т. 8 и т. 10 КТ, респ чл. 190 т. 4 и т. 7 от КТ, а именно че в 12.15ч на 23.01.2016г. ищцата два пъти е сканирала една и съща бордна карта на пътник, пътуващ за дестинация извън ЕС, така е приключила операцията, регистрираща продажба на две бутилки алкохол с касова бележка без да има реален клиент, по - точно след като клиентът със сканираната бордна карта е закупил една бутилка алкохол и е напуснал магазина.Приложен е чл. 189 КТ и е прието от въззивмния съд, че най-тежкото наказание не съответства по тежест на това нарушение. Няма реална вреда за работодателя, тъй като двете бутилки алкохол са заплатени, при отчета на 23.01.2016г (същия работен ден) не са установени липси.Обсъдени са гласни доказателства и върешните правила на работодателя за обстоятелствата, при които е извършено нарушението

В приложеното към жалбата изложение се посочва противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Формулирани са правни въпроси: 1. Как се преценява тежестта на нарушението - в зависимост от стойността на стоките с които работик с материално - отчетнически функции се е разпоредил в нарушение на трудови задължения, или в зависимост от стапанта на противоправност, отчитайки характера и дейността на дружеството работодател. 2. Кои обстоятелбства следва да се преценяват от работодателя при определяне на дисциплинарно наказание, 3.Може ли съдът да мотивира решението си, че конкретни нарушения са извършени при бездействие, изключващо умисъл, без наличието на представени в тази накока доказателства.Изтъква се, че следейки служебно за прилагането на чл. 189 от КТ съдът е съобразил само част от критериите, без да е съобразил важността на неизпълненото трудово задължение, което в случая води до вредни последици, тъй като се отразява неблагоприятно на цялостната дейност на работодателя, която е специфична, не е съобразена отчетническата фунция на ищцата, не е съобразено поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, което отношение не е самокритично. Цитирани са множество решения от практиката на ВКС, които не са приложени към изложението, но са коментирани в касационната жалба във връзка с поставените въпроси.

Постъпил е отговор, според който в изложението неаргументирано се поддържа, че съдът не е взел предвид всички факти.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Първият от формулираните въпроси отговаря на общите и специални селективни изисквания за допускане до касационно обжалване, тъй като е решаващо произнесен в обжалваното решение. Както вече Върховният касационен съд се е произнасял в редица актове по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ (реш. №694/2010 гр д.№ 280/2009, ІVг. о, реш.№389/2012 по гр. д №282/2012 на ВКС ), включително цитираното от защитата реш. № 436/2015 по гр. д №2666/15 по реда на чл. 290 ГПК, преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч. тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; отражението върху работата в предприятието на работодателя; настъпили ли са вредни последици - не само икономически, но и върху микроклимата в съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение В този смисъл са решение № 372 от 01.07.2010г. по гр. д. № 1040/2009г. ІV г. о. ВКС, реш.№ 516 от 28.06.2010г. по гр. д. № 94/2009г. ІІІ г. о. ВКС; реш. № 227 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. ІІІ г. о. и реш. № 344 от 22.11.2012 г. по гр. д. № 242/2012 г., ІІІ г. о. ВКС. В тази практика (Реш.№ 372/10 по гр. д №1040/09г., ІVг. о на ВКС )е даден и отговор на въпроса кои са обстоятелствата, преценявани от работодателя. Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице.Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието, съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.Общо изискване към решаващата дейност на въззивния съд и мотивите на въззивното решение е да се обсъдат обстоятелствата и доводите на страните

Това е направено от въззивния съд, поради което основание за допускане до касационно обжалване не е налице и по втория формулиран въпрос.

Върховен касационен съд не приема довода на касатора за противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на ВКС що се отнася до значението, което изтъкнатите обстоятелства имат за преценка по чл. 189 ал. 1 КТ и извода за съответствие с наложеното наказание. Същата практика, на която касаторът се позовава, е цитирал и въззивеня съд в решението си. Тя не изключва указанието, че критерият на чл. 189 ал. 1 КТ е приложим и когато основанието за работодателя да наложи най - тежкото наказание е твърдението му за злоупотреба с доверие и трябва конкретно да се прецени какво е нарушението от обективна и субективна страна. Въззивният съд е изтъкнал случаите при които съгласно практиката на ВКС без да има умисъл може да е налице злоупотреба с доверие, като изводите му са в съотвествие с формираната съдебна практика предвид изтъкнатия факт, че съгласно действащата инструкция от 19.12.2012г за организация на работа в магазините (вътрешен акт на работодателя), които магазини са търговски обекти за безмитна търговия по чл. 2 от Закона за безмитната търговия( ЗБТ)и продажбата се извършва само срещу представена бордна карта, която се сканира, а в чл. 3, раздел І на инструкцията, по изключение продажба може да се осъществи и без бордна карта, като също така се разрешава продажбата на обмитени стоки на всички служители на летището. При тези обстоятелства не е в противоречие с установената практика на ВКС изводът, че увреждане за летището няма, а би имало ако е продадена стока„дюти фрии”за дестинация в ЕС,защото тогава разликата в цената -без мито и обмитената, която е по-висока, ще е във вреда на работодателя и би имало злоупотреба с доверието му като тежко нарушение, независимо дали има умисъл и облага за работника. Въззивният съд е преценил, че установеното единствено нарушение по т. 1.2 от заповедта не е достатъчно тежко. Същото не е довело до реална вреда, доколкото на датата 23.01.2016г. не са установени липси, т.е реално двете маркирани бутилки алкохол са заплатени. Други вреди, напр. злепоставяне пред трети лица или довод в какво конкретно се състои злоупотребата с доверие при установените по делото обстоятелства, не са били изтъкнати. Като продавач консултант при работа на каса ищцата К.,след като два пъти е сканирала една и съща бордна карта на пътник, закупил една бутилка алкохол в магазина „Д. фри”като пътуващ за дестинация извън ЕС и след като вече го е напуснал, ръчно въвежда продажба на още две бутилки алкохол, приключва операцията като отразява плащане в брой, с касова бележка.Маркиране за операцията е извършено в системата „САТИС”.Въззивният съд, като в мотивите си е изключил тежката квалификация злоупотреба с доверие при нелоялно отношение и свързаните с нея указания в практиката на ВКС относно вината и последиците, в настоящия случай е приел да има нарушение по чл. 187, т. 10 КТ, като е обсъдил подробно и показанията на св.Н. и П.. Те са били противоречиви относно действието на вътрешните правила и наличието на разрешение за това служителите да закупуват безмитни стоки, по подобен начин.Според св.П.,през определени периоди е било толерирано служителите да въвеждат баркод и да вземат стоки от безмитния магазин, макар и не по свое усмотрение. Съдът е отбелязал известна заинтересованост в показанията на св. Н., че това е било забранено. Не може липсата на самокритичност при тези обстоятелства да се приеме за решаваща, след като служителката не признава вменени нарушения които не е извършила, а в обясненията си за извършеното нарушение -повторно сканиране на бордна карта на клиент напуснал магазина, е посочила, че не си спомня конкретните обстоятелства.

Ето защо Върховен касационен съд,ІІІг. о не приема съображенията на касатора по основанието на 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по първите два поставени въпроса.

Третият формулиран въпрос е предпоставен от мотиви на съда, каквито не се съдържат в обжалваното решение При поставянето му в изложението не е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е приемал, че установеното нарушение се изразява в бездействие. Що се отнася до умисъла като форма на вина, когато това е от значение за една гражданско-правна санкция, тази форма на вината се доказва от този който я твърди, но това няма отношение към решаващите изводи на съда, в решаваща за изхода на делото насока, които изводи а именно че нарушението не е израз на проявена нелоялност към работодателя, в случая не са в противоречие с решение № 419/2014г по гр. д № 2042/2014г на ВКС.

Ответницата не е установила разноски в производството

С оглед изложеното Върховен касационен съд ІІІ г. о

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване решение от 29.06.2017г по в. гр. дело № 3833/2017г. на Софийски градски съд

Председател: Членове. 1 2.