О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1963 [населено място], 11.07.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 43/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. М. АД, чрез процесуален представител, против Решение № 263 от 03.07.2023 г. по в. т. д. № 86/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260100 от 05.09.2022 г. по т. д. № 82/2021 г. на Окръжен съд – С. З. за отхвърляне като неоснователен на предявения от настоящия касатор против „Ритъм-4-ТБ“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 191 400 лв., представляваща неустойка по т.14 от Договор № R1 от 26.11.2019г. за неприета електрическа енергия за периода от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните ?“;

3. „За да намери приложение разпоредбата на чл.299 ТЗ, следва ли това да бъде изрично уговорено от страните в договора, включително и чрез посочване на кое конкретно е лицето и кои конкретни уговорки може да определи ?“;

4. „В съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай ли е определеното от трето лице при условията на чл.299 ТЗ, когато е видно че определеното не е вярно ?“;

5. „Длъжни ли са страните и съдът да се съобразят с определеното от трето лице в хипотезата на чл.299 ТЗ, когато е видно, че определеното не е вярно ?“.

По първите два формулирани правни въпроса се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на ВС и ВКС, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 292 от 16.10.2018г. по т. д. № 3148/2017г. на ВКС, II т. о.; Решение № 65 от 07.04.2020г. по гр. д. № 3568 2019г., на ВКС, IV г. о.; Решение № 21 от 25.02.2015г. по т. д. № 412/201 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 116 от 07.10.2020г. по гр. д. № 3896/2019г. на ВКС, III г. о.; Решение № 125 от 15.07.2013г. по гр. д. № 14/2013г. на ВКС II г. о.; Решение № 229 от 20.10.2011г. по гр. д. № 1456/2010г. на ВКС, II г. о.; Решение № 205 от 19.01.2018г. по гр. д. № 896/2017г. на ВКС, I г. о.; Решение № 232 от 27.09.2016г. по гр. д. № 1083/2016г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 477 от 23.01.2013г. по гр. д. № 1648/2011г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 2 - Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и ППВС №1 от 10.11.1985г.; Решение № 192 от 29.01.2018г. по т. д. № 44/17г. на ВКС, I т. о.; Решение № 257 от 13.12.2016г. по гр. д. № 2436/2016 г. на ВКС, III г. о. и други, съответно посочени.

По останалите три правни въпроса касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с твърдението, че очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение произтича от факта, че същото е постановено при особено тежко нарушение на материалния и процесуалния закон и тези пороци могат да бъдат установени пряко от мотивите към съдебния акт, без да се налага задълбочен анализ на приетото от съда.

Ответникът – „Ритъм-4-ТБ“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди постановеното от Окръжен съд – С. З. решение, сезиран с въззивна жалба на ищцовото дружество, Апелативен съд – Пловдив е установил, че между лицензираните търговци на електрическа енергия „Е. М. АД и „Ритъм-4-ТБ“ ООД е бил сключен Договор № R1 от 26.11.2019 г. за доставка на електроенергия за периода от 01.01. 2020г. до 31.12.2020г., по който договор ищецът „Е. М. АД е имал качеството на продавач, а ответникът „Ритъм-4-ТБ“ ООД – на купувач. Съдът е констатирал, че страните не спорят по факта, че в процесния период от 20.03.2020г. до 13.05.2020г. продавачът е имал готовност да достави на купувача общо 6 600 МВтч електрическа енергия, като е издал и регистрирал до Оператора на пазара необходимите графици на доставка, а за същия период купувачът не е издал и регистрирал необходимите за приемане на доставката графици, с оглед на което продавачът твърди, че за този период е налице неизпълнение на прием по чл.14, ал.1 от сключения между тях договор, за което купувачът дължи неустойка в размер 25 % от стойността на неприетите количества електрическа енергия, определена в размер на 191 400 лв. По начина за определяне размера на неустойката е прието, че също не съществува спор. Според ответника, търсената от него неустойка е недължима, с оглед настъпилата междувременно за периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. предвидената в чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора непреодолима сила, поради което не е могъл да приеме предложените за доставка количества електрическа енергия и е следвало да бъде освободен от отговорност. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответникът се е позовал на въведеното със Заповед № 01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването извънредно положение с цел ограничаване на заразата от коронавирус, което според него е довело до ограничаването и дори спирането на търговските и икономически дейности в сферата на производството и тази на услугите. Според ответника, въведените с извънредното положение мерки довели до рязко ограничение на потреблението на електроенергия сред клиентите му - „Каолин“ ЕАД, „С. Т. Б. ЕООД, „Е. Миролио“ ЕАД, „К. Ф. АД, „Рудметал“ АД, „Средна гора“ АД, „К. Г. АД и други, като самите те били в невъзможност да закупуват доставяната им електроенергия и предупредили доставчика си „Ритъм-4-ТБ“ ООД, че консумацията им на електроенергия е минимална и вероятно ще се наложи или да прекратят доставките или да заплащат друга, намалена цена. Тези обстоятелства мотивирали „Ритъм-4-ТБ“ ООД да използва предвидената в договора възможност да се позове на настъпилата в случая непреодолима сила и да откаже приемането на осигурените от ищеца доставки, при съответното изключване отговорността му за неизпълнение по чл. 306, ал. 4 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че с чл.9 от сключения договор страните конкретизирали съдържанието на определението „непреодолима сила“ по смисъла на чл.306, ал. 2 ТЗ, а с чл.11 от договора приели начина, по който трябва да се известяват и да доказват нейното настъпване и продължителност. Така, в чл. 11 от договора било предвидено задължение за страната, предявяваща искане, да уведоми другата страна непосредствено след научаване за възникването на непреодолимата сила и доколкото е възможно да предостави необвързваща оценка на степента и очакваната продължителност на невъзможността за изпълнение. Със същата разпоредба било уговорено, че страната, предявяваща искане, следва да предостави на другата страна официално удостоверение, издадено от Българска търговско-промишлена камара, доказващо наличието на непреодолима сила, или страните да договорят помежду си реда и условията за уреждане на последиците от възникването на непреодолимата сила. Решаващият съд е констатирал, че с писмо с изх. № 122 от 16.03.2020 г. купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД е уведомил продавача „Е. М. АД за въведеното първоначално от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. извънредно положение, като предложил на основание чл.11 от сключения между тях договор и чл.306 ТЗ временно да бъде прекратено изпълнението му, считано от 17.03.2020г. до края на срока на въведеното извънредно положение, а с последващо писмо с изх. № 128 от 18.03.2020 г. на продавача било изпратено и предвиденото с чл.11 от договора Удостоверение от БТПП - „Сертификат за форсмажор № 010 от 17.03.2020 г., въз основа на който продавачът бил уведомен, че от 0.00 ч. на 20.03.2020г. до 24.00ч. на 13. 04.2020г. действието на Договор № R1 от 26.11.2019 г. временно се преустановява. Представеният по делото Сертификат № 010 от 17.03.2020 г. бил издаден на основание чл.9, т.6 от Устава на БТПП, съгласно който БТПП „издава и заверява свидетелства, удостоверения, сертификати и др. документи за наличие на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение или неточно изпълнение на договори“, като в издадения в конкретния случай сертификат било удостоверено, че дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 08.03.2020г. до 13.04.2020г. да изпълнява задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М. АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26. 11.2019 г.“ Въззивният съд е установил също така, че на 10.04.2020г., преди да е изтекъл срокът, посочен в издадения от БТПП Сертификат № 010 от 17.03.2020 г., „Ритъм-4-ТБ“ ООД изпратил на продавача „Е. М. АД и писмо с изх. № 165 от 10.04.2020 г., придружено от нов, също издаден от БТПП Сертификат за форсмажор № 094 от 03.07.2020 г., продължаващ действието на предходно издадения Сертификат, в който било удостоверено, че поради удължения с Решение на Народното събрание срок на обявеното извънредно положение върху територията на страната, „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 14.04.2020г. до 13.05. 2020г. - края на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Р. Б. да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М. АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26. 11.2019 г.“ Въз основа на тези представени като доказателства по делото сертификати въззивната инстанция е установила, че процесният период от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., за който ищецът е претендирал неустойка за „неизпълнение на прием“ по чл. 14 от договора, е бил изцяло обхванат от удостоверената от БТПП непреодолима сила и настъпилата въз основа на нея обективна невъзможност купувачът да изпълнява задълженията си по договора.

По отношение на правното значение на представените сертификати за форсмажор, Пловдивският апелативният съд е приел, че в съответствие с чл.11 от сключения между страните договор, предвидените и съответно – издадени от БТПП сертификати не представляват неангажиращо мнение на трето лице относно факта дали е настъпила непреодолима сила по смисъла на чл.9 от същия договор, а е компетентната оценка на конкретно посочена от тях институция и приетият от страните начин за установяване настъпването на обективна невъзможност за изпълнение на договора. Съдът е акцентирал на факта, че именно издадените от БТПП сертификати за форсмажор конкретизират наличието на предпоставките за настъпване на условията по чл.12 от договора - за освобождаване на купувача „Ритъм-4-ТБ“ ООД от задълженията му за приемане и плащане на електроенергия за периода от 20. 03.2020г. до 13.05.2020г., като по този начин отразеното в сертификатите е заместило алтернативното и непостигнато от страните съгласие по чл.11, изр.3-то от сключения между тях договор, предвиждащ, че следва или да се представи официално удостоверение от БТПП, доказващо наличието на непреодолима сила, или страните да договорят помежду си последиците от възникване на това събитие. По този начин, с представените от „Ритъм-4-ТБ“ издадени от БТПП два сертификата, уговорката по т.11 от сключения между страните договор е станала задължителна за тях по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ. Решаващият съд е подчертал, че в случая не се касае за оспорване истинността на частен документ, съгласно чл.193, ал.3, изр.2-ро ГПК, а за постигнато съгласие за начина, по който да бъде удостоверявано наличието на условията по чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора - за освобождаване на всяка от страните от задълженията й за доставка, съответно за приемане на договорената електроенергия. Прието е, че в конкретната хипотеза, договореното между страните отговаря на ясно посочените три материални изисквания по чл.299, ал.1 ТЗ, поради което за процесния период дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД е било в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М. АД Договор № R1 от 26.11.2019г. Изложено е, че в случая, ответникът се е позовал на изрично договорено между страните съгласие за начина по който следва да бъдат установявани обстоятелствата по чл.9, във вр. с чл.11 от договора, поради което е прието, че това установяване е било доказано. В хипотезата, при която страните са се съгласили, да предоставят на БТПП мандат за определяне на условията за освобождаване от отговорност на всяка от тях при наличие на предпоставките по чл.9 от договора, то този мандат, според съда, е ограничен единствено от изискванията по чл.299, ал.1 ТЗ. С оглед на това обстоятелство, съдът е приел, че официално издаденият от БТПП сертификат за форсмажор по чл.11 от договора, щом отговаря на изискванията на закона и щом в договора липсват каквито и да било други правни или фактически условия за издаването му, не може да бъде оспорван под предлог, че съдържанието му не отчита фактори, според които предпоставките за наличие на събитие, отговарящо на квалификацията за непреодолима сила, са ненастъпили. Доколкото по делото е бил доказан фактът, че купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД не е бил страна, която за посочения период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. е отговорна за настъпването на непреодолима сила в договорните отношения с „Е. М. АД, въззивният съд е достигнал до извода, че за този период „Ритъм-4-ТБ“ ООД не носи отговорност за неизпълнение на задължението си за прием по чл.14 от сключения между страните Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26.11.2019 г. С оглед на това, Апелативен съд – Пловдив е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, със съответно препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите му.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос под № 1: „Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните?“, е относим към правния спор и съответства на касационния довод за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.6, ал.2 ГПК при обосноваване на решаващия извод за наличие на непреодолима сила, приемайки, че страните по договора са определили БТПП за трето лице по смисъла на чл.299 ТЗ, становището на което досежно наличието на непреодолима сила е задължително за страните. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на Върховния касационен съд. По останалите поставени в изложението въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл.290 ГПК в зависимост от отговора на поставения правен въпрос.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 828 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 263 от 03.07.2023 г. по в. т. д. № 86/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

УКАЗВА на касатора „Е. М. АД, ЕИК[ЕИК], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 828.00 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на IІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.