Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

София, 17.03. 2010г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Ташева гр. дело

№ 525 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307 ал. 2 във вр. с чл. 303 ал. 1 от ГПК, Образувано е по молбата на адвокат Р като процесуален представител на Д. Г. К. от гр. Б. с искане да бъде отменено решението на ВКС на РБ № 399/29.V.2006г. по гр. д. № 336/2005г. Като основание за това се сочи, че непосредствено след постановяването на решението процесният имот е бил продаден от противната страна на лице, което е било свидетел по делото, оказало се заинтересовано от изхода на спора, поставящо под съмнение дадените от него показания, което обстоятелство и установяващото го писмено доказателство – нот. акт № 187/07.VІІ.2006г. – представляват отменително основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК. При вземане на решението съдът е кредитирал показанията на това лице, на неговата тъща /и сватя на ищците/ и на първа братовчедка на ищцата, без те да са ценени с оглед разпоредбата на чл. 136 от ГПК отм., въпреки индицията за възможна тяхна заинтересованост, като явно е подценено значението на силно влошените отношения между страните, като приемането на показания на лица с родствена връзка между страните е довело до постановяването на неправилно решение. Нотариалният акт като официален писмен документ свидетелства за даването на неверни и/или пристрастни показания от свидетелите. В съдебно заседание на 01. ХІІ.2009г. молителят...