О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3563

София, 10.07.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. В. ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. дело № 4599/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от двете насрещни страни в производството - от ищеца „Изолации“ ЕООД, чрез адв.Е. Т. и от ответниците В. А. К. и Ц. Д. С., чрез адв.И. В., против решение № 597/18.05.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 962/ 01.08.2023г., постановени по в. гр. дело № 1791/2021г. на ОС-Варна. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260768/05.03.2021г. по гр. д. № 106/2020г. на РС-Варна, В. А. К. и Ц. Д. С. са осъдени, на основание чл.61, ал.1, във вр. с ал.3 ЗЗД, да платят на „Изолации“ ЕООД по 5 329,23 лева, представляващи 1/2 част от стойността на извършените СМР за довършването на общите части в сграда с идентификатор № *.*.*.*, изградена като етап ІІ „жилищна част“ в поземлен имот с идентификатор № *.*.* по КККР на [населено място], намиращ се в [населено място] на [улица], съответстваща на 1/2 от 1,7498 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към съсобствения на ответниците обект с идентификатор № *.*.*.*.*, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като за разликата над присъдените суми до претендираните от всеки от ответниците по 14 978,28 лева исковете са отхвърлени.

Касаторът-ищец „Изолации“ ЕООД обжалва решението в частите, с които са отхвърлени претенциите му. В касационната си жалба поддържа неправилност на решението в тези части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК „Изолации“ ЕООД поддържа наличие на основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с оплакването за неправилно определен от съда на размера на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата, формулира въпроси (1, 2 и 2а), за които сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 43/07.04.2016г. по гр. д. № 4172/2015г. на І ГО на ВКС. Тези въпроси, обобщени и уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР №1/2009г. по тълк. дело №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до питането: 1. Как се определят дяловете на етажните собственици за извършването на необходимите СМР, направени в общите части на сграда в режим на Етажна собственост. Във връзка с оплакването за неправилно дадена от съда правна квалификация на спорното право, касаторът формулира въпроси (3, 4, 4а, 5, 5а, 6, 6а, 6б, 7, 7а, 8 и 8а), които счита за решени от въззивния съд в противоречие с решение № 238/19.08.2013г. по гр. д.№ 1012/2012г. на ІV ГО, решение № 228/13.12.2016г. по гр. д. №5571/2015г. на ІІІ ГО, решение № 85/ 24.06.2014г. по гр. д.№1157/2014г. на ІІ ГО, решение № 39/19.02.2013г. по гр. д.№ 657/2012г. на І ГО, решение № 85/24.06.2014г. по гр. д. №1157/ 2014г. на ІІ ГО и др., които обобщени и уточнени от ВКС, съгласно правомощията, дадени в цитараното ТР се свеждат до: 2. Задължението на съда да даде вярната правна квалификация на спорното право. Формулира и въпрос 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства по делото и да извърши самостоятелна преценка на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства и правно-релевантни факти, за който твърди, че въззивния съд е действал в противоречие с решение № 59/14.04.2015г. по гр. д.№4190/2014г. на ІV ГО, решение № 228/ 13.12.2016г. по гр. д.№5571/2015т. на ІІІ ГО и др. Не на последно място поддържа, че в обжалваните отхвърлителни части решението е очевидно неправилно.

Касаторите-ответници В. К. и Ц. С. обжалват решението в осъдителните му части. В касационната си жалба поддържат, че в тези части решението е неправилно-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, обобщен от касационната инстанция: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства, заедно и поотделно и да извърши преценка на същите, а в случай, че установи противоречиви доказателствата да посочи на кои дава вяра и на кои не и защо; да обсъди заявените и поддържани от страните относими твърдения, доводи и възражения, фактите на които се основават и доказателствата, които ги установяват. Твърдят противоречие на въззивното решение с ППВС №1/13.07.1053г., ППВС №7/27.12.1965г., ППВС № 1/10.11.1985г. решение № 60155/16.08.2021г. по гр. д. № 3441/2020г. на ІV ГО и др. По въпросите: 2. Може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им. 3. Притежава ли материална доказателствена сила частен свидетелстващ документ, спрямо трето лице, неучастващо в съставянето му твърди противоречие с решение № 107/02.07.2020г. по гр. д. № 2461/2019г. на ІV ГО, решение № 167/03.07.2018г. по гр. д.№ 4020/2017г. на ІV ГО и др.

Ищецът „Изолация“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол по касационната жалба на ответниците. Оспорва същата като неоснователна, претендира разноски.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителни искове по чл. 61, ал.1 във вр. с ал.3 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с искове по чл. 59 ЗЗД. От фактическа страна съдът е установил, че ответниците К. и С. са собственици на апартамент №23 с площ 146,09 кв. м на 8 етаж, ведно с прилежащото избено помещение № 22 с площ 2,99 кв. м и съответните идеални части от общите части на сграда с идентификатор *.*.*.* в [населено място] на ул.** №*. Строителството на сградата е започнало от „Е. К. ЕООД, въз основа на разрешение за строеж № 23/ 07.03.2006г. на гл. архитект на О. В. строежът е следвало да протече на два етапа: първи етап - изграждане на част от сградата, предназначена за обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост и втори етап: изграждане на жилищна част. Първият етап е завършен и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-91/11.04.2008г и № ДК-07-402/11.12.2008г. на РДНСК–В.; вторият етап, е бил завършен до степен „груб строеж“, за което е съставен акт обр. №14/31.10.2007г. След 2009г. строителството на обекта е преустановено изцяло, тъй като „Е. К. ЕООД е обявено в несъстоятелност, дейността му е прекратена и е заличено от Търговския регистър (решение 864/30.05.2012г. по т. д.№ 964/2011г. на ОС-Варна). Четири години след преустановяване на строителството, собствениците на обекти в жилищната част от сградата са регистрирали в [община] собственост, с административен адрес: В., [улица]. На 22.10.2013г. на проведеното първо ОС на ЕС е взето решение да се извършат необходимите СМР за пълното завършване на сградата; одобрена е офертата на ищеца „Изолации” ЕООД на стойност 752 586 лева и дружеството е избрано да изпълни довършителните СМР за жилищната част; взето е решение всеки собственик на обект от тази част да сключи индивидуален договор с одобрения строител за възлагане на довършителните СМР за Етап II, поради разликите в начина на плащане, като средствата, необходими за изпълнение на СМР се набират в обща сметка. Въззивният съд е приел за установено, че с протокол № 2/26.11.2013г. от ОС на ЕС е взето решение за одобряване на ново площообразуване на жилищната част от сградата, според което ответниците притежават 4,082 % идеални части от общите й части. С акт от 07.01.2016г. е установено състоянието на втория етап от строежа при спиране на строителството, поради смяна на участници в строителния процес (строителя); актът е подписан от всички участници с изключение на проектантите, между които и ответникът К.. Издаден е констативен акт обр. №15/02.11.2017г. за установяване годността за приемане на строежа, в който е отразено, че той е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ, условията на договорите за строителство, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Представени са Протоколи обр.19 №1; №2 и №3 от 27.11.2017г. за установяване завършването и заплащането на видове строителни и монтажни работи с възложител собствениците на обекти в ЕС и изпълнител ищеца, които са подписани от УС на ЕС, строителния надзор, техническия ръководител и строителя. С Решение № СТ-05-936/31.07.2018г., издадено от ДНСК е разрешено ползването на строеж: Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост II етап Жилищна част, с местонахождение УПИ № ***, *в кв.*, * микрорайон на [улица] в [населено място]. Въззивният съд е установил, че с нотариална покана, собствениците на ЕС са поканили ответника К. да сключи индивидуален договор с ищеца; че ответниците не са присъствали на събранията на ЕС и въпреки, че са уведомени за решенията на ОС на ЕС, които са влезли в законна сила и ги обвързват, не са сключили договор за възлагане на строителството. Съдът е обсъдил и представените писмени доказателства относно отказа на ответниците да сключат договор за възлагане на СМР (нот. покана от 30.07.2015г.); отказа им да подпишат акт обр. 10 и обр.11; неприемането от тяхна страна на извършените СМР и отказа им да подпишат акт-обр.15. Установил е и, че ищецът е издал фактура № ***/27.11.2017г. с получател ответника К. за сумата 29 956,56 лева с ДДС и основание: извършени СМР на обекта.

От правна страна въззивният съд е възприел дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на иска като такъв по чл. 61, ал.3 ЗЗД. Посочил е, че предприетата от ищеца работа е извършена при противопоставяне на ответниците и без сключен договор между страните за разлика от отношенията на ищеца с останалите етажни собственици. Според съда взетото решение на ОС на ЕС за извършване на СМР на общите части на сградата не може да обоснове приложението на чл. 62 ЗЗД, тъй като ответниците са се противопоставили изрично на взетите решения на ОС на ЕС и не са сключили индивидуален договор с ищеца. Приел е, че направеното от ответниците в настоящото производство оспорване на решенията на ОС на ЕС е ирелевантно за изхода на спора, защото е следвало това да бъде сторено по реда на чл.40 ЗУЕС, поради което и решенията на ОС на ЕС за извършване на довършителните работи на общите части на сградата са влезли в сила. Съдът е изложил съображения, че работата от страна на ищеца е предприета изцяло в чужд интерес (липсват данни, а и не се твърди, че дружеството притежава самостоятелен обект в сградата); предприета е уместно и е била добре управлявана; в периода от 2016г. до 2017г. ищецът, без да е упълномощен от ответниците, но с тяхно знание и при изричното им противопоставяне, е извършил СМР в общите части на сградата, в която те имат самостоятелен обект. По този начин стойността на жилището на ответниците се е увеличила, тъй като със завършването на строежа и издаденото разрешение за ползване те разполагат с годен обект, който може да бъде предмет на гражданския оборот. Поради това съдът е приел, че ответниците са се обогатили със сумата 16 200 лева (разликата между пазарната стойност на имота към 07.01.2016г. и пазарната стойност на имота към 02.11.2017г.) съобразно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, прието във въззивното производство. Според заключението стойността на материалите и труда, както и всички други разходи, включително печалба, за общите части на сградата – етап ІІ – са в размер на 558 364,10 лева.

Въззивният съд е изложил съображения, че изготвеното ново площообразуване, прието от ОС на ЕС на 26.11.2013г., респективно ново определяне на идеални части от общите части на сградата само за етап ІІ е незаконосъобразно, тъй като правата в съсобствеността на общите части следват правата в съсобствеността на самостоятелния обект, чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС-според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост – месец декември 2007г. В тази връзка съдът е приел с оглед останалите писмени доказателства, че размерът на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата е 1,7498 %. Посочил е, че при претенция за заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта, какъвто е настоящият случай, размерът на обогатяването включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали при определяне възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът на обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, включително ДДС, но без да се формира печалба за изпълнителя. Поради това е заключил, че припадащата се сума за СМР за общите части от сградата на жилището на ответниците е 10 658,46 лева, което е размерът на обедняването на ищеца, тоест всеки един от ответниците следва да бъде осъден да плати на ищеца по 5 329,23 лева. Въззивният съд е посочил, че тъй като главният иск по чл.61, ал.1, във връзка с ал. 3 от ЗЗД е частично основателен, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД. По касационната жалба на „Изолации” ЕООД:

Въховният касационен съд намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения. Решението не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му.

Не следва да се допуска касационно обжалване на решението и по въпроса на касатора-ищец, свързан с правна квалификация на предявения главен иск, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е постановил решението си в унисон с трайната и непротиворечива съдебна практика, според която разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС, чл. 60 - чл.62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имот, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта”, „по-малката от двете суми”, „до размера на обедняването”, „до размера на обогатяването”, „връщане на необходимите и полезни разноски”, „заплащане стойността на извършените СМР”) не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. В този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр. д. № 415/2015г. на I ГО. В случая, при изложените от ищеца факти, като пораждащи спорното право и заявеното искане за съдебна защита, въззивният съд е преценил, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск, като такава по чл. 61, ал.3 ЗЗД, е правилна, тъй като в исковата молба се твърди, че за предприетите от ищеца СМР между страните по спора няма сключен договор, извършената от ищеца работа е изцяло в чужд интерес и ответниците са се противопоставили на ремонтните дейности. Несъгласието на касатора с приетото в обжалваното решение не може да обоснове достъпа му до касационен контрол по поставения въпрос.

По касационната жалба на ответниците В. А. К. и Ц. Д. С.:

Не следва да се допуска касационно обжалване на решението в атакуваната от жалбоподателите-ответници части по втория поставен от тях процесуалноправен въпрос, който не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Според тази практика, когато съдът не възприема заключението на изготвена по делото съдебна експертиза, е длъжен да изложи мотиви в тази насока, а при противоречиви заключения - да посочи какви са съображенията, които са го мотивирали да предпочете едното или другото заключение. В случая въззивният съд е изпълнил това си задължение, посочвайки, че възприема и дава вяра на заключението на тройната експертиза, като обективна, пълна и даваща отговор на релевантните въпроси.

По формулирания от касаторите - ответници въпрос 3 не е налице нито общата, нито допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да се отнася до дадено от въззивния съд правно разрешение, което да обуславя изхода на делото. Въпросът е хипотетичен и некоректно зададен, не е поставен в контекста на правните разрешения на съда, а е израз на субективното разбиране на касаторите за установените в процеса факти.

Върховният касационен съд намира, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да бъде допуснато по формулирания и от двете насрещни страни релевантен процесуалноправен въпрос: Относно задължението на въззивия съд да извърши преценка на всички доказателства по делото, въз основа на които се установяват правнорелевантните за спора факти и да обсъди доводите и възраженията на страните. Касационно обжалване следва да се допусне, за да се провери твърдението и на двете насрещни страни, че по този въпрос е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. По останалите формулирани въпроси от касатора „Изолации“ ЕООД съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване жалбоподателят – търговско дружество дължи държавна такса в размер 386 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Касаторите – ответници дължат държавна такса в размер 213,16 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 597 от 18.05.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 962 от 01.08.2023г., постановени по въззивно гр. дело № 1791/2021г. на Варненски окръжен съд

УКАЗВА на касатора „Изолации” ЕООД в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 386 лева.

УКАЗВА на касаторите В. А. К. и Ц. Д. С. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 213,16 лева.

При неизпълнение на указанията, касационните жалби ще бъдат върнати.

След представяне на доказателства за платени по сметка на ВКС държавни такси, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: