№ 3446

гр. София, 03.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4715 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Б., чрез адв. С. Г., срещу въззивно решение № 272 от 24.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 170/2023 г. , с което е потвърдено решение № 49 от 30.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1300/2022 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. Б. против „К.М.-020“ ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 06.08.2021 г., за разликата над уважения размер от 20 000 лева до претендирания размер от 55 000 лева, оставено е без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на решението и са присъдени разноски, като са присъдени и разноски за въззивното производство.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Сочи че, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД предходните инстанции не са отчели всички обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че претърпените физически болки и страдания са с много висок интензитет, като са налице и допълнителни болки и страдания, свързани с манипулациите по лечението и процеса на възстановяване. Излага съображения, че в случая безвъзвратно е затруднена функцията на левия крак, а намалената работоспособност е пожизнена. Поддържа още, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че вследствие на получената остра стресова реакция и последващото посттравматично стресово разстройство, ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да търпи значителни психически страдания, а и за дълго време той е ограничил социалните си контакти и пребиваването си на публични места поради невъзможността да се придвижва нормално.

Ответната страна по жалбата „К.М.-020“ ЕООД, чрез адв. М. К., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване в обжалваната част, а по същество за неоснователност на жалбата. При условията на евентуалност заявява искане ако се допусне касационното обжалване да се приеме за установено наличието на съпричиняване и да се редуцира съобразно последното размера на дължимото обезщетение.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Въззивният съд е установил като безспорно по делото, че страните по него са били в трудово правоотношение, по силата на което И. Б. е изпълнявал длъжността „сметосъбирач“ в ответното дружество, както и че на 06.08.2021 г. е претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак. Посочил е за безспорно установено от доказателствата по делото, че ищецът се возел на лявата степенка на автомобил за сметосъбиране, стопанисван от ответното дружество. При преминаване по [улица]в [населено място] баня, същият е закачил купчина с дърва за огрев, като едно от дърветата е ударило степенката, вследствие на което левият крак на Б. е бил притиснат между автомобила и степенката и му е била причинена телесна повреда. Констатирано е, че в съставения констативен протокол за ПТП на 11.08.2021 г. като причина за ПТП се сочи загуба на контрол от водача на камиона и допуснато от него подхлъзване на превозното средство, при което задната лява степенка ударила наредени на улицата дърва и едно от тях деформирало степенката. От представените по делото болнични листове е установено, че след злополуката ищецът е бил в отпуск по болест от 06.08.2021 г. до 21.03.2022 г. С експертно решение № 474 от 21.03.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. И. Р.“ ЕООД – [населено място] на ищеца е определена 30 % трайно намалена работоспособност.

От заключението на съдебно медицинската експертиза, въззивният състав е установил, че при злополуката вследствие на притискане на пръстите ищецът е получил конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак, които по-късно са ампутирани. Изтъква се, че според експерта по време на травмата и след това ищецът е изпитал силни болки и страдания, като при интензивно натоварване и промяна на времето и занапред ще има оплаквания от болки в лявото ходило.

От свидетелските показания на И. Б., съпруга на ищеца, в обжалваното решение е посочено като безспорно установено, че след злополуката Б. изпитвал много силни болки, не можел да спи, затруднявал се при придвижване с патерици като и понастоящем изпитва болки при продължително стоене прав и при ходене, изнервен е, не иска да излиза извън дома.

Въззивният състав е намерил, че в заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установен механизмът на настъпилото ПТП. Посочил е, че според експерта най-вероятно поради погрешна маневра на водача на автомобила – при движение назад същият със задните леви колела е ударил купчината с дърва, при което едно от тях се е повдигнало и е ударило лявата степенка и тя е притиснала крака на ищеца. Същият сочи, че и при движение напред теоретично е възможно да се получи съприкосновение между лявата степенка и препятствието, но е трудно осъществимо, тъй като при такова движение дървото би се изместило встрани.

От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжност „сметосъбирач“, въззивният съд е установил, че при придвижване от един наряд до друг сметосъбирачите се возят отзад на степенката на сметоизвозващия камион. Констатирал е, че видно от отбелязването, положено върху същата, ищецът се е запознал с нея на 01.03.2021 г. Изложено е още, че по делото са представени документи, свързани с провеждани първоначален и периодични инструктажи. Във връзка с тях е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице е посочило, че подписът положен върху представената длъжностна характеристика за длъжността „сметосъбирач“ е на ищеца, а подписите при приложеното като „приложение за запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред“ и частта от книгата за „Инструктаж по безопасност и здраве при работа“ и в частта на извършен инструктаж на И. Б. от 08.03.2021 г. до м. август 2021 г. вкл. не са на ищеца.

Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 200 КТ.

За неоснователни са приети доводите, че при определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Формиран е извод, че при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинените му от трудовата злополука на 06.08.2021 г. неимуществени вреди, районният съд се е съобразил със задължителните указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД, т. ІІ на ППВС № 4/68 г., като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характера и степента на увреждането конквасация /смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак, които по-късно са били ампутирани; обстоятелството, че по време на травмата и след това ищецът е изпитал силни болки и страдания. Констатирано е, че е съобразена и загубата на нетрудоспособността – 30%, която е постоянна, както и че ищецът е в състояние да извършва физическа работа, но при натоварвания ще има оплаквания.

Като недоказано е намерено твърдението на ищеца Б., че е получил посттравматично стресово разстройство, вследствие на което е търпял и ще продължава да търпи значителни психически страдания, с оглед което да отчете и това обстоятелство при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Доводът във въззивната жалба на „К.М.-020“ ЕООД, че районният съд неправилно е счел, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца към трудовата злополука, поради проявена груба небрежност, също е приет за неоснователен. Констатирано е, че ответното дружество не е провело главно и пълно доказване на твърдението си за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, което да обуславя намаляване или изключване на отговорността на ответника – работодател. Изложени са съображения, че за да бъде изключена или намалена отговорността на работодателя за обезвреда на щетите от трудовата злополука, нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ изисква работникът да е допринесъл за настъпването й с поведение, реализирано при груба небрежност, доказателствената тежест за установяване на която е на страната на работодателя.

С оглед твърденията, че ищецът е имал основна вина за злополуката, тъй като се е намирал на степенката при изрична забрана за това, въззивният съд е посочил, че в длъжностната характеристика, с която ищецът се е запознал, липсва забрана за сметосъбирача да се вози отзад на степенката. Напротив – изтъкнато е, че в същата се посочва при придвижване от един наряд до друг, сметосъбирачите да се возят отзад на степенката. Съобразена е и съдебна практика, съгласно която когато съпричинителното поведение на пострадалия работник е действие в изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика, за което не е проведен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, а от обстоятелствата не е несъмнено ясно (както е и в настоящия случай), че това действие може да доведе до злополука, увреждаща здравето му, то грубата небрежност е изключена. Във връзка с горното е формиран извод, че работодателят не е доказал, че ищецът е проявил груба небрежност, за да бъде намалена отговорността му.

Въззивният състав е счел, че решението е правилно и в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на решението по чл. 242, ал. 1 от ГПК, доколкото в закона изрично са изброени случаите, в които съдът по силата на закона допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение, а исковете по чл. 200 от КТ не попадат в хипотезата на тази алинея.

Във връзка с изложеното въззивният съд е счел, че обжалваното решение следва да се потвърди като законосъобразно.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

В процесния случай касаторът изобщо не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на които да противоречи разрешението на материалноправни и процесуалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение. Касаторът не е навел и съображения с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Оплакванията на жалбоподателя срещу решението на въззивната инстанция засягат само правилността на обжалвания акт и на практика представляват изложение на фактите, осъществили се и установяващи противните на възприетите от съда изводи според собственото на касатора виждане за тяхната взаимовръзка и тълкуване. Следва да се посочи обаче, че визираното в жалбата несъгласие с фактическите изводи на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационна жалба.

Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора съображения представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личното му убеждение имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. В тази връзка наведените съображения не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение.

В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е претендирала присъждането на такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 272 от 24.07.2023 г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 170/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: