О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

София, 25.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 356 /2016 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. П. против решение № 5658/29.07.2015г.,по гр. д.№ 1816/2014г. на СГС, с което е отменено решение от 01.11.2013г. по гр. д.№ 32355/2012г. на Софийски РС н частта, с която е признато за установено по отношение на Столична Община р-н „Нови Искър”, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на ид. ч. от дворно место с площ 946, 42 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 41010.4475.47, находящ се във вилна зона „К.”, м. „Б.”. Прието е, че за останалата част от имота, РС е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите е приел, че иска е за ид. ч., а в диспозитива се е произнесъл за целия имот. Грешката следвало да се поправи като се върне делото в РС.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 и чл. 86 ЗС, чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и за нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата са формулиран въпроси, които могат да бъдат обобщени така: 1. частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл....