ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476

София, 20. октомври 2016 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч. гр. д. № 4070 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 278 ГПК.

Обжалвано е определение № 236/12.05.2016 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 328/2015 за спиране на производството по предявен иск за собственост на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Недоволен от определението е жалбоподателят [община], който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че предявеният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд не поради липсата на правоприемство между М. в. и м. в. [община], а поради недоказване на правото на собственост на мюсюлманската вероизповедна [община], както и че той и общините въобще не са страна по предявения иск за установяване на това правоприемство по реда на § 4, ал. 4 ЗВ. Страни в това производство са „другите регистрирани вероизповедания”.

Ответникът по частната жалба М. и. [населено място] я оспорва, като счита, че въпросът за правоприемството обуславя решението по иска за собственост и следва да бъде изчакано неговото разрешаване по обвързващ всички начин.

Ответникът по жалбата [фирма], С. взема становище за нейната основателност.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от въззивен съд и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК.

Частната жалба е допустима, редовна е и е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството по делото до приключване с влязло...