Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. К. срещу решение № 1101 от 29.05.2014г. по в. т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1673 от 14.10.2013г. по т. дело № 6934/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав /поправено с решение № 1665 от 22.07.2015г. по т. дело № 44/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав/. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 208 КЗ сумата 107 010 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица № 00001180000/02.02.2010 г., предявен като частичен иск от общо дължима сума в размер на 126 752, 25 лв. и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 17 611, 62 лв., предявен като частичен иск от общо 21 075, 25 лв., заедно с лихвата, считано от 11.10.2012 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер 5 336 лв., както и на основание чл. 90 ЗЗД да предаде на [фирма] свидетелство за регистрация на МПС първа част №[ЕИК] в оригинал на лек автомобил марка БМВ модел Х6 с рег. [рег. номер на МПС] и рама № WВАFG61050LТ73618.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложеното към касационната жалба изложение поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Счита ли се прекратен застрахователният договор по застраховка „Каско на МПС” на основание чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ поради невнасяне на цялата разсрочена премийна вноска от застраховката, при условие, че страните отнапред са предвидили в застрахователния договор, че „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска?” – по този въпрос касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ не е достатъчно пълна и ясна и е нужно да се създаде съдебна практика по прилагането й по имуществените застраховки.

2. Допустимо ли е застрахователят в иницииран от застрахования исков процес за събиране на вземането му от дължимо застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно по образуваната щета? – противоречие на задължителната практика на ВКС по т. д. № 1060/2012г., І т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. При въведена от закона писмена форма за действителност на договора, възможно ли е страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия? – противоречие с решение № 21/23.02.2012г. по гр. д. № 595/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Г. и партньори”, представлявано от адв. И. К. Г. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посочените от касатора въпроси са ирелевантни, защото не са формирали решаващата воля на въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

В. В. касационен съд е образувано тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК по множество материалноправни и процесуалноправни въпроси относно тълкуването и приложението на различни правни норми от Кодекса за застраховането, по които е постановена противоречива съдебна практика. Решаването по втория въпрос за възможността на застрахователя да упражни правото си по чл. 202, ал. 2, изр. 2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор, поради неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия ще има значение за преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилното решаване на спора.

Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. дело № 2821/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение до приключване на тълк. дело № 1/2014г. на ВКС, ОСТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.