Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: П. Ж. К. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 392 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г-Строй 1 ЕООД срещу решение № 741/19.07.2021 г., постановено по адм. д. № 782/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на Г-Строй 1 ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22002319000086-091-001/07.08.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 357/06.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, и са установени задължения по ЗДДС в размер на 107 533, 03 лв., лихви върху тях в размер на 41 450, 01 лв. и задължения по ЗКПО в размер на 25 374, 51 лв. и лихви в размер на 9540, 15 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22002319000086-020-001/07.01.2019 г., изменена със заповед № Р-22002319000086-020-002/08.10.2018 г., издадени от А. М., началник на сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Г-Строй 1 ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от м.12.2013 г. до м.11.2018 г., и по ЗКПО за периоди 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-22221018007295-040-001/30.01.2019 г. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22002319000086-092-001/28.06.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22002319000086-091-001/07.08.2019 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди в общ размер от 107 533, 03 лв. и за корпоративен данък в размер на 25 374, 51 лв. и са начислени лихви в размер на 50 990, 16 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 357/06.03.2020 г. е потвърдил ревизионния акт. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 106 802, 92 лв. по фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД, от Би Си Груп ЕООД, от Андикар 96 ЕООД, от Марива трейд 2016 ЕООД, от С. Т. 1 ЕООД, от Д. С. 2006 ЕООД, от Б. С. ЕООД, Ем ЕЙ ви 75 ЕООД, от Генорд ЕООД, от К. С. Р. ЕООД, от БМ Билд ЕООД, от И. Т. П. 79 ЕООД, от М. Ц. 84 ЕООД, от Арт метал център ЕООД, от П. Г. ЕООД, както и от деклариран но невнесен данък в размер на 730, 11 лв. за данъчните периоди м. 06.2018 г., м. 07.2018 г. и м. 08.2018 г. Допълнително установените задължения за корпоративен данък произтичат от корекции на декларирания финансов резултат за отделните данъчни периоди с размера на разходите, осчетоводени по сметка 602 разходи за външни услуги, които на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77, във връзка с чл. 26, т. 3 от ЗКПО не се признават за данъчни цели. В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност на Г-Строй 1 ЕООД е свързана със строително-монтажни работи (СМР) при изграждане на канализации, водопроводи и други обекти. В хода на ревизионното производство с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството, са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на дружества, посочени като доставчици на жалбоподателя, резултатите от които са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки, подробно описани в ревизионния доклад. Констатирано е, че изготвените до дружествата ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК или по електронен път, като в отговор не са били представени изисканите доказателства в указания от органите по приходите срок или в по-късен момент. За целите на ревизионно производство са извършени служебни проверки в информационната система на Националната агенция за приходите, като е установено, че цитираните доставчици са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС във връзка с извършени от тях данъчни нарушения. Установено е, също така, че част от доставчиците не са имали назначени по трудови правоотношения лица или назначените са на длъжности, неотносими към вида на процесните доставки. Освен това, няма данни работодателите да са удържали и внасяли данъци и задължителни осигурителни вноски. Констатирано е в ревизионния доклад, че проверяваните дружества не притежават материално-техническа обезпеченост за изпълнение на спорните доставки. От същите не са представени доказателства за наличието на активи (собствени или наети), необходими за изпълнението на фактурираните доставки на стоки и услуги. Данни за притежавани от доставчиците имоти или автомобили не са установени и в информационната система на Националната агенция за приходите. За ревизираните периоди в дневниците за покупки на доставчиците не са отразени фактури за направени разходи за електрическа енергия, вода, интернет, телефони и други разходи, присъщи за дружества, извършващи стопанска дейност. След преценка и анализ на представените доказателства от ревизираното лице и събраните такива в резултат на извършените насрещни проверки и справки в информационните системи на Националната агенция за приходите, органите по приходите са направили извода, че няма доказателства за реално извършване на доставки по фактурите, издадени от посочените по-горе дружества. В резултат на това и на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 754. 00 лв. по 2 фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД, с предмет на доставката смяна на маркучи, ремонт на хидравлична помпа, ремонт на предна кофа, ремонт на разпределител и извозване на земни маси; в размер на 1 662 лв. по фактура, издадена от Би Си Груп ЕООД, с предмет СМР - доставка и полагане на трошен камък, трамбоване с виброваляк; в размер на 4 005 лв. по 3 фактури, издадени от Андикар 96 ЕООД, с предмет СМР - доставка и полагане на трошен камък, трамбоване, валиране, заваръчни работи по тръби, изчукване и шлайфане; в размер на 3331 лв. по 4 фактури, издадени от М. Т. ЕООД, с предмет - ремонтни и сервизни работи на МПС, тенекеджийски услуги, бояджийски услуги, смяна на диференциал, барабани, накладки на МПС и ремонт на двигател; в размер на 13 620 лв. по 2 фактури, издадени от С. Т. 1 ЕООД с предмет - авансово плащане по договор за изпълнение на СМР на обект канализация по ул. Г. Д., гр. Козлодуй; в размер на 26 169. 74 лв. по 19 фактури, издадени от М. Ц. 84 ЕООД, с предмет СМР - остъргване на тавани и стени, гипсова шпакловка, латекс по стени и тавани, блажна боя по врати и прозорци, доставка и монтаж на осветителни тела, изкоп на утайници и канали, сондиране с длето, спускане на експлоатационна колона, еърлифтно почистване и др.; в размер на 22 613 лв. по 19 фактури, издадени от Д. С. 2006 ЕООД с предмет - услуги с багер и виброваляк, сухо строителство, полагане на трошен камък и трамбоване с виброваляк, отстраняване на дефекти и др.; в размер на 732 лв. по фактура, издадена от Б. С. ЕООД, с предмет - ремонтни работи по багер Кобелко; в размер на 4 948 лв. по 5 фактури, издадени от Ем Ей Ви 75 ЕООД, с предмет - услуги по извозване на земни маси, съгласно заявки и протоколи на обекта и услуги по ремонт на багер Кейс 888Р съгласно работна карта; в размер на 8 147 лв. по 5 фактури, издадени от С. Ф. ЕООД с предмет - предоставени товарни транспортни средства и багер; в размер на 4 948 лв. по 7 фактури, издадени от Генорд ЕООД, с предмет - услуги по полагане на трошен камък, трамбоване и трамбоване с виброваляк; в размер на 10 118, 67 лв. по 7 фактури, издадени от У. Л. ЕООД с предмет - ремонтни работи по МПС и услуги с виброваляк; в размер на 2798 лв. по 3 фактури, издадени от К. С. Р. ЕООД, с предмет - изкоп на канал, изграждане на водопроводна система, ръчна и машинна трамбовка, челно заваряване, извършване на услуги с електродифузна помпа и извършване на услуги с отводнителна помпа; в размер на 957 лв. по фактура, издадена от БМ Билд ЕООД, с предмет - услуги с багер; в размер на 6 587. 18 лв. по 61 фактури, издадени от И. Т. - Панов 79 ЕООД, с предмет СМР за изграждане на сцена в туристическа градина в гр. Самоков, в т. ч. - ръчен изкоп в земни почви за подравняване, обратен насип с трошен камък, вкл. уплътняване, направа на кофраж с подложен бетон, направа на кофраж за фундаменти, направа на подколонници, направа на кофраж за стоманобетонни стени, направа на фуга, направа на кофраж за стоманобетонни стълбища, доставка, монтаж и демонтаж на тръбно скеле, направа на кофраж за стоманобетонна плоча, ръчен изкоп в земни почви за подравняване и др.; в размер на 3884 лв. по 4 фактури, издадени от А. М. Ц. ЕООД, с предмет СМР - извозване на строителни материали, доставка и полагане на трошен камък, извозване на строителни отпадъци, трамбоване с виброваляк; в размер на 10 000 лв. по фактура, издадена от П. Г. ЕООД, с предмет СМР по изграждане на канализация и водопроводи и др. С ревизионния акт на Г-Строй 1 ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне по ЗКПО в общ размер на 34 914. 66 лв., в т. ч. главница в размер на 25 374. 51 лв. и начислени лихви за забава в размер на 9540. 15 лв., като същите произтичат от извършени преобразувания на счетоводния финансов резултат. За 2013 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумата в размер на 103 408. 33 лв., представляваща отчетени по сметки 602 Разходи за външни услуги разходи по фактури, издадени от Андикар 96 ЕООД, Генорд ЕООД, С. Ф. ЕООД и У. Л. ЕООД, за които е прието, че не е налице документална обоснованост. За 2014 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумата в размер на 15 000 лв., представляваща отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги разходи по фактура № 54 от 30.12.2014 г., издадена от С. Т. 1 ЕООД, за която е прието, че не е налице документална обоснованост. Финансовият резултат за периода е преобразуван и в посока намаление на основание чл. 77 във връзка с чл. 26, т. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 13 896 лв. представляваща отчетен по дебита на същата счетоводна сметка ДДС със знак минус по фактури, издадени от Би Си Груп ЕООД, Андикар 96 ЕООД, Б. С. ЕООД, Генорд ЕООД, БМ Билд ЕООД и А. М. Ц. ЕООД, за които е прието, че са осчетоводени разходи в нарушение на данъчното законодателство. За 2015 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумата в размер на 29 455 лв., представляваща отчетени по сметка 602 Разходи за външни услуги разходи по фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД и Д. С. 2006 ЕООД, по които е прието, че не е налице документална обоснованост. Финансовият резултат за периода е преобразуван и в посока намаление на основание чл. 77 във връзка с чл. 26, т. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 23 424 лв., представляваща отчетен по дебита на същата счетоводна сметка ДДС със знак минус по фактури. издадени от Д. С. 2006 ЕООД и Ем Ей Ви 75 ЕООД разход, за който е прието, че е осчетоводен в нарушение на данъчното законодателство. За 2016 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумата в размер на 139 850 лв., представляваща отчетени по сметки 602 Разходи за външни услуги разходи по фактури, издадени от К. С. Р. ЕООД и М. Ц. 84 ЕООД, за които е прието, че не е налице документална обоснованост. Финансовият резултат за периода е преобразуван и в посока намаление на основание чл. 77 във връзка с чл. 26, т. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 5 594. 74 лв., представляваща отчетени по дебита на същата счетоводна сметка ДДС със знак минус по фактури, издадени от М. Т. 2016 ЕООД и М. Ц. 84 ЕООД, за който е прието, че е осчетоводен в нарушение на данъчното законодателство. За 2017 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО със сумата в размер на 12 646. 50 лв., представляваща отчетени по сметки 602 Разходи за външни услуги разходи по фактури, издадени от И. Т. - Панов 79 ЕООД, за които е прието, че не е налице документална обоснованост. Финансовият резултат за периода е преобразуван и в посока намаление на основание чл. 77 във връзка с чл. 26, т. 3 от ЗКПО със сумата в размер на 3 997. 88 лв., представляваща отчетен по дебита на същата счетоводна сметка ДДС със знак минус по фактури. издадени от И. Т. П. 79 ЕООД, за които е прието, че е осчетоводен в нарушение на данъчното законодателство. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден в обжалваната му част с решение № 741/19.07.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. д. № 782/2020 г. Съдът е приел, че основният спорен въпрос е за реалното извършване на процесните доставки на услуги по общо 79 броя фактури, издадени от цитираните доставчици. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците Си Ви Експерт ЕООД, Би Си Груп ЕООД, Андикар 96 ЕООД, М. Т. 2016 ЕООД, С. Т. 1 ЕООД, Д. С. 2006 ЕООД, Б. С. ЕООД, Ем Ей Ви 75 ЕООД, Генорд ЕООД, К. С. Р. ЕООД, БМ Билд ЕООД, И. Т. П. 79, М. Ц. 84 ЕООД, А. М. Ц. ЕООД, и П. Г. ЕООД, съдът е обосновал изводи за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1754 лв. за данъчни периоди м. 08. 2015 и м. 12. 2015 г. по две фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД, съдът е приел, че и двете фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 662 лв. за данъчен период м. 08. 2014 г. по фактура, издадена от Би Си Груп ЕООД, съдът е приел, че същата не съдържа изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 005 лв. за данъчни периоди м. 06. 2013 г. и м. 03. 2014 г. по 3 фактури, издадени от Андикар 96 ЕООД, съдът е приел, че и трите фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3331 лв. за данъчен период м. 07. 2016 г. по 4 фактури, издадени от М. Т. ЕООД, съдът е приел, че фактурите не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 169. 74 лв. за данъчните периоди от м. 09. 2016 г. до м. 12. 2016 г. по 19 фактури, издадени от М. Ц. 84 ЕООД, съдът е приел, че фактурите не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 613 лв. за данъчните периоди от м. 05. 2015 г. до м. 12. 2015 г. по 19 фактури, издадени от Д. С. 2006 ЕООД, съдът е приел, че фактурите не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на дан. кредит в размер на 732 лв. за данъчен период м. 08. 2014 г. по фактура, издадена от Б. С. ЕООД, съдът е приел, че същата не съдържа изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на дан. кредит в размер на 4948 лв. за данъчните периоди м. 05. 2015 г., м. 06. 2015 г., м. 08. 2015 г. и м. 09. 2015 г. по 5 фактури, издадени от Ем Ей Ви 75 ЕООД, съдът е приел, че и петте фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на дан. кредит в размер на 8147 лв. за данъчни периоди м. 06. 2013 г., м. 07. 2013 г. и м. 09. 2013 г. по 5 фактури, издадени от С. Ф. ЕООД, съдът е приел, че и петте фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4948 лв. за данъчните периоди м. 07. 2013 г. и от м. 01. 2014 г. до м. 04. 2014 г. по 7 фактури, издадени от Генорд ЕООД, съдът е приел, че и седемте фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на дан. кредит в размер на 10 118, 67 лв. за данъчни периоди м. 06. 2013 г. и м. 07. 2013 г. по 7 фактури, издадени от У. Л. ЕООД, съдът е приел, че и седемте фактури не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2798 лв. за данъчни периоди м. 11. 2016 г. и м. 12. 2016 г. по 3 фактури, издадени от К. С. Р. ЕООД, съдът е приел, че фактурите не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 957 лв. за данъчен период м. 08. 2014 г. по фактура, издадена от БМ Билд ЕООД, съдът е приел, че фактурата не съдържа изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 587. 18 лв. за данъчни периоди м. 08. 2017 г. и м. 10. 2017 г. по фактури, издадени от И. Т. - Панов 79 ЕООД, съдът е приел, че фактурите не съдържат изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3884 лв. за данъчни периоди м. 03. 2014 г. и м. 04. 2014 г. по 4 фактури, издадени от А. М. Ц. ЕООД, съдът е приел, че фактурата не съдържа изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 000 лв. за данъчен период м. 12. 2013 г. по фактура, издадена от П. Г. ЕООД, съдът е приел, че фактурата не съдържа изискуемите според чл. 114, ал. 1 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО реквизити. Неоснователна според съда е и жалбата на Г-Строй 1 ЕООД срещу ревизионния акт в частта му относно начислените лихви за забавени плащания за данъчен период м. 03. 2018 г. и от м. 06. 2018 до м. 08. 2018 г., както и в частта на установените задължения по ЗКПО. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

С решение № 741/19.07.2021 г., постановено по адм. д. № 782/2020 г. по описа на Административен съд София област е отхвърлена жалбата на Г-Строй 1 ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22002319000086-091-001/07.08.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 357/06.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, и са установени задължения по ЗДДС в размер на 107 533, 03 лв., лихви върху тях в размер на 41 450, 01 лв. и задължения по ЗКПО в размер на 25 374, 51 лв. и лихви в размер на 9540, 15 лв.

При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 107 533, 03 лв. по фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД, от Би Си Груп ЕООД, от Андикар 96 ЕООД, от Марива трейд 2016 ЕООД, от С. Т. 1 ЕООД, от Д. С. 2006 ЕООД, от Б. С. ЕООД, Ем Ей Ви 75 ЕООД, от Генорд ЕООД, от К. С. Р. ЕООД, от БМ Билд ЕООД, от И. Т. П. 79 ЕООД, от М. Ц. 84 ЕООД, от Арт метал център ЕООД, от Про грейн ЕООД, както и от деклариран но невнесен данък в размер на 730, 11 лв. за данъчните периоди м. 06.2018 г., м. 07.2018 г. и м. 08.2018 г. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД, с предмет на доставката смяна на маркучи, ремонт на хидравлична помпа, ремонт на предна кофа, ремонт на разпределител и извозване на земни маси; по фактура, издадена от Би Си Груп ЕООД, с предмет СМР - доставка и полагане на трошен камък, трамбоване с виброваляк; по фактури, издадени от Андикар 96 ЕООД, с предмет СМР - доставка и полагане на трошен камък, трамбоване валиране, заваръчни работи по тръби, изчукване и шлайфане; по фактури, издадени от М. Т. ЕООД, с предмет - ремонтни и сервизни работи на МПС, тенекеджийски услуги, бояджийски услуги, смяна на диференциал, барабани, накладки на МПС и ремонт на двигател; по фактури, издадени от С. Т. 1 ЕООД с предмет - авансово плащане по договор за изпълнение на СМР на обект канализация по ул. Г. Д., гр. Козлодуй; по фактури, издадени от М. Ц. 84 ЕООД, с предмет СМР - остъргване на тавани и стени, гипсова шпакловка, латекс по стени и тавани, блажна боя по врати и прозорци, доставка и монтаж на осветителни тела, изкоп на утайници и канали, сондиране с длето, спускане на експлоатационна колона, еърлифтно почистване и др.; по фактури, издадени от Д. С. 2006 ЕООД с предмет - услуги с багер и виброваляк, сухо строителство, полагане на трошен камък и трамбоване с виброваляк, отстраняване на дефекти и др.; по фактура, издадена от Б. С. ЕООД, с предмет - ремонтни работи по багер Кобелко; по фактури, издадени от Ем Ей Ви 75 ЕООД, с предмет - услуги по извозване на земни маси, съгласно заявки и протоколи на обекта и услуги по ремонт на багер Кейс 888Р съгласно работна карта; по фактури, издадени от С. Ф. ЕООД с предмет - предоставени товарни транспортни средства и багер; по фактури, издадени от Генорд ЕООД, с предмет - услуги по полагане на трошен камък, трамбоване и трамбоване с виброваляк; по фактури, издадени от У. Л. ЕООД с предмет - ремонтни работи по МПС и услуги с виброваляк; по фактури, издадени от К. С. Р. ЕООД, с предмет - изкоп на канал, изграждане на водопроводна система, ръчна и машинна трамбовка, челно заваряване, извършване на услуги с електродифузна помпа и извършване на услуги с отводнителна помпа; по фактура, издадена от БМ Билд ЕООД, с предмет - услуги с багер; по фактури, издадени от И. Т. - Панов 79 ЕООД, с предмет СМР за изграждане на сцена в туристическа градина в гр. Самоков, в т. ч. - ръчен изкоп в земни почви за подравняване, обратен насип с трошен камък, вкл. уплътняване, направа на кофраж с подложен бетон, направа на кофраж за фундаменти, направа на подколонници. направа на кофраж за стоманобетонни стени, направа на фуга, направа на кофраж за стоманобетонни стълбища, доставка, монтаж и демонтаж на тръбно скеле, направа на кофраж за стоманобетонна плоча, ръчен изкоп в земни почви за подравняване и др.; по фактури, издадени от А. М. Ц. ЕООД, с предмет СМР - извозване на строителни материали, доставка и полагане на трошен камък, извозване на строителни отпадъци, трамбоване с виброваляк; по фактура, издадена от П. Г. ЕООД, с предмет СМР по изграждане на канализация и водопроводи и др. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици (стр. 31 от ревизионния доклад по отношение на Си Ви Експерт, стр. 34 от ревизионния доклад по отношение на Би Си Груп ЕООД, стр. 35 от ревизионния доклад по отношение на Андикар ЕООД, стр. 37 от ревизионния доклад по отношение на М. Т. ЕООД, стр. 31 от ревизионния доклад по отношение на Си Ви Експерт, стр. 39 от ревизионния доклад по отношение на С. Т. 1 ЕООД, стр. 42 от ревизионния доклад по отношение на Д. С. 2006 ЕООД, стр. 46 от ревизионния доклад по отношение на Билд съпорт ЕООД, стр. 48 от ревизионния доклад по отношение на Ем Ей Ви ти ЕООД, стр. 50 от ревизионния доклад по отношение на С. Ф. ЕООД, стр. 52 от ревизионния доклад по отношение на Генорд ЕООД, стр. 54 от ревизионния доклад по отношение на У. Л. ЕООД, стр. 57 от ревизионния доклад по отношение на К. С. Р. ЕООД, стр. 59 от ревизионния доклад по отношение на БМ Билд ЕООД, стр. 61 от ревизионния доклад по отношение на И. Т. П. ЕООД, стр. 63-64 от ревизионния доклад по отношение на М. Ц. 84 ЕООД, стр. 66 от ревизионния доклад по отношение на А. М. Ц. ЕООД, стр. 68 от ревизионния доклад по отношение на П. Г. ЕООД). Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за формирани изводи на органите по приходите само поради обстоятелството на ненамиране на адресите за кореспонденция на дружествата доставчици. Правните изводи на органите по приходите, обаче не са съобразени само с това обстоятелство, както неправилно се твърди в касационната жалба. Мотиви за липсата на реални доставки по тези фактури се съдържат и в ревизионния доклад (стр. 32-33 от същия по отношение на Си Ви Експерт ЕООД, стр. 34-35 от същия по отношение на Би Си Груп ЕООД, стр. 36-37 от същия по отношение на Андикар ЕООД, стр. 38-39 от същия по отношение на М. Т. ЕООД, стр. 40-42 по отношение на строй Тед 1 ЕООД, стр. 43-45, по отношение на Д. С. ЕООД, стр. 46-47 по отношение на Б. С. ЕООД, стр. 48-49 по отношение на Ем Ей Ви 75 ЕООД, стр. 50-51 по отношение на С. Ф. ЕООД, стр. 52-53 по отношение на Генорд ЕООД, стр. 54-56 по отношение на У. Л. ЕООД, стр. 57-58 по отношение на К. С. Р. ЕООД, стр. 59-60 по отношение на БМ Билд ЕООД, стр. 61-63 по отношение на И. Т. П. 79 ЕООД, стр. 64-66 по отношение на М. Ц. 84 ЕООД, стр. 67-68 по отношение на А. М. Ц. ЕООД, стр. 69-70 по отношение на П. Г. ЕООД). По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени доказателства по плащане по фактурите, ведомости за заплати на назначени работници по трудово правоотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, документи за собствени или наети дълготрайни материални активи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. При съобразяване на идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на идентичните доказателства, ще бъдат направени общи правни изводи по отношение на всички процесни фактури. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите (всъщност ревизионният акт не съдържа констатации на органите по приходите в тази насока, които са послужили за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит). Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове (изводите на органите по приходите не са обосновани с това обстоятелство), както и не се обосновани с обстоятелството каква е последващата реализация на услугите по процесните фактури, дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и с обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури. Всъщност това е обстоятелство, по което страните не спорят, не се установява подобен спор да е съществувал между страните както по време на ревизионното производство, така и по време на оспорването на ревизионния акт по административен ред. Доказателства за плащане по процесните фактури не са представени и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. В тази връзка при изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да се съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една реално осъществена стопанска операция, данъчно задължените лица трябва да я оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното документално оформяне в счетоводството. В тази хипотеза първият въпрос, който се поставя - документалното оформяне предпоставя ли реална доставка или без значение дали такава е осъществена. В този случай правилният отговор ще бъде винаги отрицателен, тъй като законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а след това и правилното й счетоводно оформяне. От събраните по делото доказателства не се доказа реалността на доставките по процесните фактури. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от Си Ви Експерт ЕООД са правилни изводите, че извършените услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Между фактурата от 18.12.2015 г. и приложените към нея заявка - договор за транспорт и ППП, се установява несъответствие относно количеството - във фактурата е посочен 1 бр., а в ППП - посоченото количество е 21 на бр. превоз на земни маси; не става ясно какъв е адресът на разтоварване - посочено е съгласно указания; не са индивидуализирани 2 автомобила съгласно заявката. По фактурата от 17.08.2015 г. не може да се индивидуализира предмета на доставка в достатъчна степен; не е конкретизиран видът на ремонта и частите, посочен е видът на превозното средство, до което се отнася, но не е посочена причината, наложила смяната им, респ. ремонта, кое лице и в кой обект е извършен ремонтът, а данните по делото сочат, че доставчикът няма квалифициран за тази дейност персонал (шофьор и монтьор), както и няма сервизна или подобна база, където услугата да се извърши. Правилни са изводите, че приложеният към фактурата от 18.12.2015 г. ППП не може да установи реалното предаване и приемане от страните по сделката - не се съдържа точно описание на договорените услуги - в какво конкретно се състои изпълнението, какви са изискванията към резултата и качеството. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от Би Си Груп ЕООД, са правилни изводите, че извършените услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Между фактурата от 04.08.2014 г. и приложения към нея протокол обр. 19, се установява несъответствие относно количеството - във фактурата е посочен 1 бр. извършени услуги по СМР, а в протокола са посочени поне два вида СМР - полагане на трошен камък и трамбоване с виброваляк. Приложеният към фактурата протокол обр. 19 не установява реално предаване на страните по сделката на договорената услуга - не се съдържа точно описание на договорените услуги - в какво конкретно се състои изпълнението, какви са изискванията към резултата и качеството. Относно непризнатото право на приспадане на дан. кредит по фактурите, издадени от Андикар 96 ЕООД, са правилни изводите, че извършените услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Между фактура № 849 от 25.06.2013 г. и приложения към нея протокол обр. 19, както и между фактура № 843 от 17.06.2013 г., се установява несъответствие относно количеството - във фактурата е посочен 1 бр., а в протоколите съответно 50/80. В приложените към фактурите протоколи обр. 19 не установява реално предаване на страните по сделката на договорената услуга - не се съдържа точно описание на договорените услуги - в какво конкретно се състои изпълнението, какви са изискванията към резултата и качеството. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от М. Т. ЕООД, са правилни изводите, че извършените стоки и услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Приложените към фактурите работни-материални карти не доказват, че са осъществени услугите по извършения ремонт и вложени части - не е конкретизиран видът на ремонта и частите, посочен е видът на превозното средство, до което се отнася, но не е посочена причината, наложила смяната им, респ. ремонта, кое лице и в кой обект е извършен ремонтът, а данните по делото сочат, че доставчикът няма квалифициран за тази дейност персонал, както и няма сервизна или подобна база, където услугата да се извърши. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от С. Т. 1 ЕООД с предмет - авансово плащане по договор за изпълнение на СМР на обект канализация по ул. Г. Д., гр. Козлодуй правилни са изводите, че са налице безспорни доказателства само във връзка с извършени плащания, но не са налице, обаче, безспорни такива за изпълнението на доставките по тези плащания. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от М. Ц. 84 ЕООД, са правилни изводите, че съдържанието на всяка една от фактурите сочи на предмет на услугата, която не е в достатъчна степен индивидуализиран. Липсват документи, от които да се установят конкретни дати на изпълнение, приемането на етапи в работата; липсват данни за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на договорените услуги. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Д. С. 2006 ЕООД са правилни изводите, че съдържанието на всяка една от фактурите сочи на предмет на услугата, която не е в достатъчна степен индивидуализиран. Същевременно, ППП към всяка от фактурите формално сочи извършените дейности, като описанието услуги с багер, сухо строителство: машино смени на багер и т. н. не установяват конкретни данни за вида дейност и количествени показатели, конкретно място и време на извършване, за да бъде направена съпоставка на покупките и продажбите на база на отразените фактури в дневниците. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от Б. С. ЕООД, са правилни изводите, че съдържанието на фактурата сочи, че извършените услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Приложеният към фактурата опис на извършени ремонтни работи на багер не установява реално предаване на страните по сделката на договорените услуги - не се съдържа точно описание на договорените услуги - към кой момент, от кого и къде са били извършени ремонтните работи, липсват данни да са били налични сменените материали, отново липсва кадрова и базова обезпеченост на дружеството да извърши описаните услуги. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ем Ей Ви 75 ЕООД, са правилни изводите, че извършените услуги не са индивидуализирани в достатъчна степен, което да позволи обективното обвързване на първичните счетоводни документи със съставените вторични такива. Приложените към фактурите ППП и акт-протоколи, респективно работни-материални карти не обосновават реалност на доставката - същите формално отчитат, в единия случай превоз на земни маси от товарни автомобили - 2 броя, които не са индивидуализирани, а в другия - услугата по ремонт на багер, с посочен рег. номер, като липсва посочване на брой ремонтирани цилиндри, редуктори и лагери, не е посочена причината, наложила смяната им, респективно ремонта, кое лице и в кой обект е извършен ремонтът, а данните по делото сочат, че доставчикът няма квалифициран за тази дейност персонал, както и няма сервизна или подобна база, където услугата да се извърши. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от С. Ф. ЕООД са правилни изводите, че в самите фактури липсва индивидуализация в достатъчна степен на извършените услуги, като в протоколите, към които част от тях препращат, се възпроизвежда предметът на услугата, както е посочен във фактурата. Липсват конкретизиращи данни относно използваните товарни камиони и багери, не е посочен обектът. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Генорд ЕООД, установява се несъответствие между всяка една от фактурите и протоколите, към които същите препращат - във фактурите е посочена конкретната услуга - услуга с виброваляк, услуга по полагане на трошен камък и т. н., като посоченото количество е 1 бр. и единична цена, които не съответстват на количеството извършени работи по протокола и ед. цена, като стойността на извършените работи по протокола съответстват на единична цена съгласно фактурата. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от У. Л. ЕООД се установява несъответствие между фактурите и работните карти, към които препращат за индивидуализиране на услугата, в частта относно количеството (1 бр. във всички фактури) и описанието в работните карти, като крайната калкулация включва разходи за труд и материали. Няма данни за реалност на доставките, като извършените ремонти не са съотнесени към конкретен товарен автомобил, не е посочено какво е наложило ремонта, следва да се отчете и фактът, че доставчикът няма кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на горните услуги. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от К. С. Р. ЕООД, са правилни изводите, че съдържанието на всяка една от фактурите сочи на предмет на услугата, която не е в достатъчна степен индивидуализиран. Същевременно, ППП към всяка от фактурите формално сочи извършените дейности, като описанието на услугата възпроизвежда посоченото във фактурата и съответно не установяват конкретни данни за вида дейност, конкретно място и време на извършване. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от БМ Билд ЕООД, са правилни изводите, че от съдържанието на фактурата не може да бъде конкретизиран предметът на доставка, включително и от съдържанието на ППП. Липсва индивидуализация на използваната техника в случая багер, на вида, времето и мястото на престираната услуга. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от И. Т. - Панов 79 ЕООД, са правилни изводите, че съдържанието на всяка една от фактурите сочи на предмет на услугата, която не е в достатъчна степен индивидуализиран. Наред с това, налице е несъответствие между съдържанието на фактурите относно бр. изпълнени СМР (количество 1) и описанието на работата съгласно протокол, съдържащ посочени от две до осем изпълнени такива; единичната цена съгласно фактурите съвпада с крайната калкулирана стойност съгласно протоколите. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от А. М. Ц. ЕООД, са правилни изводите, че съдържанието на всяка една от фактурите сочи на предмет на услугата, която не е в достатъчна степен индивидуализиран. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от П. Г. ЕООД, са правилни изводите, че не са конкретизирани извършените СМР по вид, дата и обект на извършване; не е приложен цитирания във фактурата договор. Правилни са изводите и относно обстоятелството на неоснователност на жалбата на Г-Строй 1 ЕООД срещу ревизионния акт в частта му относно начислените лихви за забавени плащания за данъчен период м. 03. 2018 г. и от м. 06. 2018 до м. 08. 2018 г. С ревизионния акт в тази му част не са определени допълнителни дан. задължения, а лихви за забавени плащания. С оглед на това, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатени в срок публични задължения се дължи лихва в определен в съответния закон размер, последните правилно са били определени. Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., Biosafe Indstria de Reciclagens, C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, т. 36). В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped, C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture). Обстоятелството на наличие на данъчна измама е обосновано подробно в ревизионния доклад, стр. 98 от ревизионния доклад. В процесния случай ревизираното лице е имало възможност да получи публични и лесно достъпни данни относно статуса на доставчика си в търговския регистър на службата по вписванията, откъдето да установи доколко предприятието е било действащо, отчитало ли е приходи, какъв е техния характер и относими ли са същите към фактурираните услуги. Обстоятелството, че ревизираното дружество като добър стопанин е имало възможността да се убеди в това и въпреки това е пренебрегнал тези индикации и не е защитил интересите си показва презумпция за знание, че участва в недействителни доставки. Снабдяването с необходимата информация за доставчика не надхвърля разумната грижа, която следва да бъде положена от добросъвестния търговец, като бездействието на ревизираното лице е част от субективния елемент на злоупотреба с право и презумира знанието му за това. Същият не е положил необходимата грижа и при сключването на договора, като дори не е договорено обстоятелството за цената на услугата, както и необходимата кадрова обезпеченост за извършването на процесните услуги. Няма писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт, по какъв начин именно тези търговски дружества, издатели на процесните фактури, са били избрани за доставчици. Няма писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя, или доказателства за проведени разговори между страните по договорите относно начина на формиране на цената за изпълнението на услугите, което прави възможен извода за липсата от страна на жалбоподателя на направена оценка на риска, който би възникнал при неизпълнението на договорите. Установява се, че жалбоподателят не е предприел всички тези разумни мерки, които по никакъв начин не биха могли да бъдат определени като непропорционални. Разумно и, не в противоречие с добрата търговска практика е, жалбоподателят да е направил проучване, по отношение на компаниите, с които договаря доставката на определени услуги, разумно и не непропорционално е изискването да посети офисите на компаниите, които избира за свои доставчици, разумното е да проследи историята на създаването на съответната компания. И това е обстоятелство, което несъмнено би било проверено от всеки добър търговец, и обстоятелство, което несъмнено не изисква усилия, които надвишават разумните такива. Дружеството не е предприело минималните стъпки, за да защити икономическите си интереси, и по този начин максимално да минимизира риска за участието си в данъчна измама. Не може да се приеме, че жалбоподателят е направил всички необходимо, за да се увери, че сделките, по които е страна не са част от измама с ДДС. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят губи правото си на приспадане на ДДС, но не като наказание за негова небрежност, а именно защото не са постигнати обективните критерии за правото на приспадане. Съобразява се обстоятелството, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директивата за ДДС, и Съдът на Европейския съюз многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. При това положение националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба.

Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220236 и с членове 238240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. К. С. на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Т. С. на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение между установяването, от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС и от друга страна, на наличието на измама с ДДС. З., макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква в контекста на борбата с измамите с ДДС да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане.

В последната хипотеза данъчнозадълженото лице следва да установи въз основа на обективни доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, освен ако данъчната администрация не разполага с необходимите данни, за да провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания.

При съобразяване на тези обстоятелства, при липсата на доказателства за реалност на доставките органите по приходите са формирали правилен извод за липса на документална обоснованост на разходите. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, като съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От събраните по делото доказателства се установява, изводи в тази насока бяха направени в мотивите на това съдебно решение, че процесните фактурите, не отразяват реални стопански операции. Правилен е изводът на решаващия първоинстанционния съд, обоснован с нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно който за отклонение от данъчно облагане се смята начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4368, 98 лв.

Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 741/19.07.2021 г., постановено по адм. д. № 782/2020 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА Г-Строй 1 ЕООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 4368, 98 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА