Р Е Ш Е Н И Е

№ 540

гр. София, 07.07.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 895 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на “З” АД, представлявано от изпълнителния директор А, приподписана от адв. В, против въззивното решение № 7 от 9 януари 2009 г., постановено по в. гр. д. № 398 по описа на окръжния съд в гр. Л. за 2008 г., с което е отменено решение № 56 от 31 юли 2008 г., постановено по гр. д. № 122 по описа на районния съд в гр. Т. за 2008 г. и вместо него касаторът е осъден да заплати на В. П. В. сумата от 2182, 67 лева, представляваща разликата между дължимото обезщетение по чл. 331 ал. 2 КТ и начисленото и изплатено обезщетение в размер на 8317, 08 лева.

Касационният контрол е допуснат с определение № 997 от 31 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по правния въпрос за тълкуването на понятията “обезщетение” и “брутно трудово възнаграждение” при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 331 КТ относно елементите, които се включват в брутното трудово възнаграждение при определяне и изчисляване на дължимото по този текст обезщетение.

По поставения въпрос касаторът сочи, че при всички хипотези на уреждане на задължение за обезщетяване...