ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190

София, 07.03.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2723 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Т. като процесуален представител на Д. Г. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд В. от 31.03.2017г. по в. гр. д. № 63/2017г.

Ответникът по касационната жалба П. РБ не е подала отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си ВАС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на В. от 06.01.2017г. по гр. д. № 1594/2016г. в осъдителната му част за разликата над 3000лв. до 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. Г.Д. срещу П. иск на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 3000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 80000лв.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: с постановление от 16.05.2013г. по ДП № 19/2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 1 НК с мярка за неотклонение „подписка“ за присвояване на вещи, които следвало да...