О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

София, 21.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. 2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 3072 /2017 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Надежда Н. Д. от [населено място], чрез адв. И. В. – САК, за отмяна на влязлото в сила решение на Шуменския районен съд № 122 от 26.02.2014 год., по гр. д. № 1217/ 2013 год., с което, на осн. чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 355 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъдена да заплати на ТД [фирма], със седалище [населено място] солидарно с [фирма], [населено място] сумата 11 117.86 лв., представляваща неустойка по договор за консигнация от 09. 04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19. 04. 2013 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски в общ размер от 6 433.27 лв.

Искането за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е аргументирано с наличие на образувано досъдебно производство № 534/17 г. по описа на РПУ Шумен и приетата на 22.08.2017 г. по същото съдебно – почеркова експертиза, според заключението на която подписът под реквизита ”консигнатор” не е положен от лицето Надежда Н. Д., настоящ молител, както и почеркът, с който е изписан ръкописния текст срещу този реквизит също не принадлежи на Надежда Н. Д..

Ответната по молбата страна ТД [фирма], [населено място] е възразила по допустимостта и в срока по чл. 306,...