О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 930

ГР. София, 19.12.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2475/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК и пар. 74 ПЗР на ГПК, ДВ бр. 86/17 г.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр. д. №19/2017 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „шофьор на самосвал”, извършено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ със заповед от 6.04.16 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на посочената в изложението практика на ВКС по следните въпроси от предмета на спора: 1.Дали срокът на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – за извършване на определена работа, може да се определя не от съдържанието на трудовия договор, а от срока на един друг, при това облигационен договор, сключен между работодателя и трето лице? 2.Дали тр. договор, в който е вписано, че се сключва на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за която и до завършването на която...