разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3225 по описа за 2014 г.

Молителят С. С. С. иска да бъде освободена сумата 3000 лв, която е внесъл с платежно нареждане от 02.07.2014 г. и да бъде преведена по посочена банкова сметка.

Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че внесената сума представлява извършено от касатора обезпечение във връзка с изпълнението на осъдително въззивно решение по повод негово искане по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК. След нейното внасяне с определение № 245/ 04.07.2014 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на въззивното решение в частта по исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС. Сумата е с характеристиката на парична гаранция и служи за обезпечение на иска за вреди, които ответникът по касация би претърпял, ако осъдителното въззивно решение е спряно неоснователно от Върховния касационен съд по молбата за това, подадена от касатора (аргумент от чл. 282, ал. 4 ГПК).

С решение № 267/ 15.05.2015 г. по настоящото дело въззивното решение е отменено от касационната инстанция и исковете са отхвърлени, включително и исковете по чл. 109 ЗС. Касационното решение е влязло в сила на датата, на която е обявено (аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК). Изложеното изключва предпоставките за възникването на деликтното вземане, в обезпечение на което касаторът е извършил обезпечението. Това е едната от възможните хипотези, при която паричната гаранция следва да бъде освободена.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА

паричната гаранция, внесена с платежно нареждане от 02.07.2014 г. (лист 117 от делото на ВКС), като сумата от 3 000 лв. да се преведе по банкова сметка по молба вх. № 6025/ 25.05.2015 г. с титуляр, посочен в молбата.

Определението

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.