разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2613 по описа за 2015 г.

Обжалвано е решение № VІ-150/ 08.01.2015 г. по гр. д. № 1959/ 2014 г, с което Бургаски окръжен съд като е потвърдил решение № 1653/ 12.08.2014 г. по гр. д. № 1342/ 2012 г. на Бургаски районен съд, е отхвърлил искове с правна квалификация съответно чл. 108 ЗС за 1/ 6 ид. части от едно складово помещение и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба като сключен в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗН.

Решението се обжалва от касаторите В. И. Г., И. А. Г. и Ф. А. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

От ответниците Л. И. Т., П. И. Т., О. А. С. и К. А. Е. не са постъпили отговори на касационните жалби.

Настоящият състав на ВКС констатира, че в исковата молба, по която е образувано гражданското дело, първоначалният ищец, наследодател на касаторите, не е посочил цена на исковете, а е поискал съдът да я определи (молба от 07.03.2012 г). Не е приложил и документ за внесена държавна такса. С разпореждане от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1342/ 2012 г. първостепенният съд е дал указания и срок за заплащане на държавна такса от 50 лв. по всеки от обективно съединените искове.

Искът по чл. 108 ЗС е в защита на собствеността. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, неговата цена е равна на данъчната оценка на имота, а ако няма такава – на пазарната оценка на вещното право. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗС, когато предмет на делото е право на собственост, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Искът по чл. 26, ал....