Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 484 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ срещу решение № 6436/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 7236/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение № Ж-435/02.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изтъква и излага подробни съображения, че не е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване, във връзка с опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Също така твърди, че разходите по присъединяване следва да се поемат от всички клиенти, чиито обекти получават електрическа енергия чрез тяхната мрежа и че дружеството реално не е отказало присъединяването на конкретната ФЕЦ, а е отказало това присъединяване да стане в искания от лицето срок поради нуждата от извършване на реконструкция. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И. Н., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е, жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба от Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение № Ж-435/02.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на Електроразпределение Юг ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на И. Н. за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ XV-25, кв. 25, с. Чокоба, общ. Сливен, обл. Сливен, за която присъединяването е отказано със Становище № 4413837/16.04.2020 г. от ЕР Юг ; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

От фактическа страна по делото е установено, че със Становище № 4413837/16.04.2020 г. ЕР Юг е уведомило И. Н., че след извършено проучване на условията и начина за присъединяване на електрическа централа и на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014г., към настоящия момент няма възможност за присъединяване на заявения обект Фотоволтаична централа /ФЕЦ/ с мощност до 30 kW, в УПИ XV-25, кв. 25, с. Чокоба, общ. Сливен към електроразпределителната мрежа. Мотивът е, че съществуващият въздушен електропровод 20 kV Крушаре от п/ст Речица, който захранва ТП в с. Чокоба е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности и без съществена реконструкция на същия, присъединяването на нова ФЕЦ би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението на присъединените към него клиенти. Посочено е още, че за следващите две години дружеството не планира повишаване на преносната способност на процесния електропровод в степен да бъде осигурена възможност за присъединяване на нови генераторни мощности. Към отказа не са приложени технически протоколи, резултати от изпитвания или други доказателства.

По делото е изслушано и прието подробно и добре обосновано с конкретни технически изпитвания и параметри, зададени от ЕР Юг, заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно която изчисленото отклонение на напрежението при съществуващото положение е 712, 27 V, поради което допустимата стойност на напрежението в мрежи СрН (22, 0 kV) не е превишена. От гледна точна на приетите в дружеството вътрешни технически и организационни правила, отклонението на напрежението превишава приетото с 2 %. Прието е още, че при присъединяване на допълнителната генерираща мощност 30 kWp, от гл. т. на максималното възможно напрежение в мрежа същото не се превишава.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД.

Приел е, че решението е издадено в изискуемата форма и съдържание. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който са изпълнени всички изисквания на посочената норма.

Направил е извод, че наведените в жалбата оплаквания са породени от нежелание от страна на оператора на електроразпределителна мрежа да бъде натоварен с допълнителни разходи по присъединяването на процесната ФЕЦ, поради това че според него присъединяването ще доведе до необходимост от извършване на реконструкция на мрежата. Съдът е посочил, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа, поради което на това основание той не може да откаже присъединяване. Освен това е приел, че дейността на електроразпределителните дружества представлява естествен монопол върху електроразпределението по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ и интересите на потребителите следва да бъдат защитени и да бъде предотвратена опасността от злоупотреба с господстващо положение.

Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и крайните изводи на съда по приложението на материалния закон са правилни.

Неизпълнението от страна на ЕР Юг на задълженията му по закон във връзка с отправеното към него заявление за присъединяване на ФЕЦ е достатъчно основание, за да се приеме, че решението на КЕВР е правилно. В конкретния случай, тъй като тези задължения не са изпълнени, не е била налице доказателствена нужда от допускане на СТЕ. Експертният извод за липса или наличие на техническа възможност за включване в случая не може да промени крайния извод за правилност на решенията на съда и на КЕВР, съответно за незаконосъобразност на отказа на ЕР Юг, за което ще бъдат изложени подробни съображения по-долу.

В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа.

Заради това и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В тази връзка е и задължението по ал. 5 на чл. 116 ЗЕ за изграждане на електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване от страна на оператора на електроразпределителна мрежа. Правилно и уместно в този смисъл съдът и КЕВР се позовават именно на тези разпоредби, определяйки задълженията на касатора, за които към този момент той не е доказал, че са изпълнени.

Още по-конкретно законодателят е изразил волята си в изпълнение целта на закона в чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от този закон, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Нещо повече, съгласно чл. 28 ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници.

Освен това, ЕР Юг притежава Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Съгласно разпоредба на т. 3.1.7 лицензиантът се задължава да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. Разпоредбата на т. 3.4.1 задължава лицензианта да присъединява при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона.

Действително, Електроразпределение Юг ЕАД не е задължено, на основание чл. 116 от ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия.

В конкретния случай обаче ЕР Юг не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба № 6. Отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно ЕР Юг и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите две години в посока повишаване на този капацитет, което не може да обоснове откази с посочените по-горе правни основания. Това основание обаче не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия.

Неоснователно касаторът се позовава на чл. 22 ЗЕВИ, тъй като той не му дава право да откаже присъединяване на обектите по чл. 24 от същия закон, а го задължава, съобразно целите в НПДЕВИ, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред. Що се отнася до чл. 30 ЗЕВИ, той има предвид диспечиране на подаваната към мрежата електрическа енергия при вече присъединени производители и не обосновава причини за отказ в конкретния случай. Неприложим в случая е чл. 55 от Наредба № 6, който касае общия случай на присъединяване на електроцентрали.

Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. Следователно, изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ.

Всичко това означава, че ЕР Юг не е свободно произволно или с бланкетни мотиви да отказва всяко искане за присъединяване на обекти по чл. 24 ЗЕВИ, а още по-малко, че дружеството може да оправдава отказа за присъединяване със собственото си неизпълнение на предвидени в закона задължения.

Действително, една от целите на Закона за възобновяемите енергийни източници, както е посочено в чл. 2, ал. 1, т. 9 от него, е сигурността на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност. От друга страна, приоритетна такава цел е тази, визирана в т. 1 на същия текст - насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Със ЗЕВИ е транспонирана Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.), която продължава да действа до 30.06.2021 г. Член 1 от посочената директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 задължава всяка държава членка да гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще достигне определен минимален праг, който за България е 16%. По статистически данни, достъпни на страницата на Министерство на енергетиката, към датата на подаване на заявлението от И. Н. този минимален праг не е достигнат. В момента той е достигнат, но не благодарение на използването на слънчева енергия, а поради изгарянето на биомаса, основно на дървен материал, което неминуемо е свързано със засягане на друга заложена от правото на ЕС цел - намаляване на въглеродните емисии.

За постигането на предвидения праг, член 3, параграф 2 от Директива 2009/28 предвижда, че държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, за които разполагат с право на преценка, стига да бъде изпълнена целта на директивата.

Освен това, член 13, параграф 1, първа алинея от директивата предвижда държавите членки да гарантират, че националните правила относно разрешителните процедури, прилагани по отношение на централите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, са пропорционални и необходими, а буква е на същия текст конкретизира, че за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.

Именно такава опростена и облекчена процедура за присъединяване на процесната ФЕЦ е предвидена в чл. 26 ЗЕВИ, доколкото не е спорно, че тя попада в хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. За сравнение, за обектите по чл. 23 ЗЕВИ, които не се ползват от облекчената процедура за присъединяване, е предвидено връщане на подадените заявления, след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район. Тъй като обектите по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ са с малка мощност, законодателят е преценил, че независимо от броя на заявленията за тях, такова връщане поради изчерпване на мощността не се прилага. Следователно, макар облекчената процедура да не изключва съобразяване на целите на ЗЕВИ, свързани с техническата сигурност на електроразпределителната система, тя не дава право на електроразпределителното дружество да отказва присъединяване на ФЕЦ по съображения за изчерпана мощност, при това без да полага каквито и да било усилия за повишаване на тази техническа сигурност съгласно чл. 27, ал. 2 и чл. 28 ЗЕВИ, чрез реализиране на необходими инвестиционни планове и реконструкции, така че да бъде гарантирано предвиденото в ЗЕВИ право за включване на обектите по чл. 24 на принципа на облекчените административни процедури.

Следователно, принципно правилен е доводът на касатора, че той може да откаже присъединяване дори на обект по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, ако са налице условията на чл. 3, ал. 1 или пречките на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6, но не и когато тези условия или пречки се дължат на бездействие за изпълнение на законови задължения на самото електроразпределително дружество. Освен това отказът на ЕР дружеството, в светлината на разгледаната национална правна уредба и тази на Европейския съюз, не трябва да бъде произволен или продиктуван от изцяло икономическите интереси на електроразпределителното дружество, а следва да бъде мотивиран, основан на прозрачни критерии, обоснован със законовите норми и съобразен с целта на закона, като изискванията за присъединяване не следва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, заложени от европейското и националното право - Решение на Съда на Европейския съюз от (четвърти състав) от 28 май 2020 година по дело C-727/17, т. 71-81 и цитираната там практика. Мотивите трябва да бъдат конкретни и подробни, за да бъде гарантирано правото на защита на засегнатото лице - то следва да знае какви са конкретните технически пречки за извършване на исканото присъединяване, за да може да се възползва от правото си по чл. 22 ЗЕ.

В конкретния случай отказът за присъединяване е с оскъдни мотиви, които се ограничават с обяснения, но без доказателства, за изчерпан капацитет на съществуващата електроразпределителна мрежа, евентуална опасност от недопустимо повишаване на напрежението на присъединените клиенти, без съществената му реконструкция и липсата на инвестиционни планове от страна на ЕР Юг за близките две години за въпросната мрежа. На настоящата инстанция е служебно известно, по повод касационния контрол върху други подробни дела, че дружеството отказва присъединяване на други ФЕЦ с идентични съображения. Противно на твърденията на касатора, подробно изложени в жалбата пред административния съд и в касационната жалба, не са налице данни за извършен от електроразпределителното дружество подробен анализ на състоянието на мрежата в района, нито за задълбочено прочуване на състоянието на електрическите съоръжения. Следователно отказът не отговаря на посочените по-горе изисквания и възпрепятства правото на защита на засегнатото лице.

Както вече се посочи по-горе, при действащата нормативна уреда ЕР Юг не може да отказва присъединяване на обектите по чл. 24 ЗЕВИ със съображения, касаещи липсата му на инвестиционни планове за разширяване на мрежата, тъй като съгласно издадената му лицензия, чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ, които са цитирани както от КЕВР, така и от съда, негово задължение е да поддържа и разширява капацитета на електроразпределителната мрежа, така че да бъдат постигнати целите на ЗЕВИ и на транспонираната с него Директива 2009/28. Изявлението на дружеството, че няма инвестиционни планове за конкретния район за близките две години, при положение, че капацитетът на съществуващата инфраструктура за присъединяване на обекти за производство на енергия е изчерпан, а заложените от закона цели не са постигнати, само по себе си сочи, че дружеството е в нарушение на посочените актове на националното и европейското право.

На второ място, към отказа не са представени никакви доказателства, нито дори доводи или разсъждения в подкрепа на твърдението, че присъединяването на процесния обект действително ще предизвика недопустимо повишаване на напрежението. Нещо повече, по делото няма дори следа, че ЕР Юг е предприел действително проучване на място за техническите параметри на присъединяването и че причините за отказа се базират на реални, а не имагинерни данни. На вещото лице са представяни доказателства за няколко извършени компютърни симулации от ЕР Юг, всяка с различни резултати, за които дори не е ясно дали са били извършени към момента на отказа, а данни за реални изпитания не терен липсват. Дори в самия отказ е използвано условно наклонение - би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението. Изложените в жалбите допълнителни съображения, основно от правно естество, са изтъкнати за пръв път в тях, а не фигурират в самия отказ. Едва в касационната жалба за пръв път са изложени и съображения във връзка с финансовата тежест, която електроразпределителното дружество ще понесе при присъединяване на процесния обект и от там финансовата тежест, която ще бъде разпределена към крайните клиенти посредством цената на доставяната електроенергия. За пръв път касаторът се позовава и на евентуалното кръстосано субсидиране, което производителите на енергия от ФЕЦ ще получат. Тъй като тези съображения не са изложени като мотиви на отказа, нито дори са споменати в административното производство пред КЕВР и в съдебното производство пред АССГ, а още по-малко към тях е приложена икономическа обосновка или доказателства в хода на тези производства, недопустимо е те да бъдат обсъждани за пръв път от касационната инстанция.

Вярно е, че в конкретния случай КЕВР също не е изследвала задълбочено становището на ЕР Юг в тази му част, като доводът за евентуално влошаване на качеството на предоставяната електрическа енергия е определен с едно изречение като несъстоятелен. Принципно КЕВР дължи подробно обсъждане на задълженията на електроразпределителните дружества, а не просто изброяване на законовите норми. При положение обаче, че самото разпределителното дружество не представя никакви доказателства, че е изпълнило задълженията си по чл. 116, ал. 3 ЗЕ, чл. 27, ал. 2 и чл. 28 ЗЕВИ, както и за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, нито в подкрепа на твърдението си за евентуалното недопустимо повишаване на напрежението, Комисията не е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила. Тя не е длъжна да извърши сама проучването, за което със закон е задължено самото ЕР дружество, нито е длъжна да изложи мотиви по въпроси, които не са развити подробно в отказа на самото дружество. Липсата на такова проучване и на каквито и да било доказателства, подкрепящи съображенията в отказа, е самостоятелна причина за основателност на жалбата на засегнатото лице по чл. 22 ЗЕ.

Също така, по принцип административният орган е длъжен да изясни служебно фактическата обстановка във всяко административно производство. Но в този случай, при липса на свързани с конкретния обект съображения за отказа и каквито и да било доказателства, представени или ангажирани от ЕР Юг в административното производство, КЕВР не дължи да установява и доказва обратното на бланкетните твърдения на касатора, както твърди последният. Напротив, именно ЕР Юг дължи конкретно излагане на причините и доказване на позицията си за влошаване на качеството на доставките на електроенергия при включване в мрежата на процесния обект още на етап разглеждане на заявлението. Нито комисията, нито съдът са длъжни, посредством проверки на място или използване на специални знания да заместят липсата на мотиви и доказателства към отказа на ЕР Юг.

По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Отказът на ЕР Юг е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. Правилни и обосновани са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на ЕР Юг. Решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника И. Н. не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6436/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 7236/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Д. № 37, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

Особено мнение на съдия Жанета Петрова

Особено мнение на съдията Жанета Петрова

Не съм съгласна с мнението на мнозинството на съдебния състав. Намирам, че решение № 6436/05.11.2021 г. по адм. дело № 7236/2020 г. по описа на Административния съд София-град е неправилно поради противоречие с материалния закон.

По преписката е установено, че И. И. Н. е подал молба за проучване на условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия фотоволтаична централа в имот УПИ XV-25, кв. 25, по плана на село Чокоба до Електроразпределение Юг ЕАД. В отговор Електроразпределение Юг ЕАД е изготвило Становище № 4413837/16.04.2020 г. за условията и начина на присъединяване. В становището е посочено, че въздушният електропровод Крушаре, който захранва трафопост в село Чокоба, е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности и без съществена реконструкция присъединяването на нова фотоволтаична централа би предизвикало недопустимо повишаване на напрежението.

При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила реда, по който се извършва присъединяването на обекти за производство за енергия от възобновяеми източници, уреден в чл.23 и сл. от Закона за енергията от възобновяеми източници и в Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи. Комисията не е взела отношение и към становището на електроенергийния оператор за липса на необходимите мощности, макар че съгласно чл. 6, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници именно тя одобрява и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Присъединяването на обекти на производители на електроенергия от възобновяеми източници не е безусловно задължение на оператора на електроразпределителната мрежа. Необходимо е изпълнението на предвидените в закона изисквания, при наличието на които може да се извърши присъединяване. На първо място, Комисията за енергийно и водно регулиране неточно е определила обекта за производство на електроенергия като централа, тъй като дефиницията на 1,т.70 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката определя като централа съвкупността от инсталации, съоръжения и спомагателни стопанства, свързани с технологични връзки, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с обща инсталирана мощност не по-малко от 1 MW. В оспореното пред първоинстанционния съд решение не са изложени съображения относно характеристиката на обекта, който е обозначен като обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6 присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ, когато: 1. са обекти по реда на чл. 24, т. 2, 3 и 4 ЗЕВИ; 2. са обекти по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. От това следва, че ако обектът е по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, както е посочила комисията, присъединяването е допустимо при наличието на електрически мощности, одобрени по реда на чл. 22 ЗЕВИ.

Съгласно чл. 22 от Закона за енергията от възобновяеми източници операторите на разпределителни електрически мрежи ежегодно до 28 февруари представят на оператора на преносната електрическа мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Операторът на преносната електрическа мрежа на базата на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа и предложенията по ал. 1 ежегодно до 30 април предоставя на Комисията за енергийно и водно регулиране и на министъра на енергетиката предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Предвижданията по ал. 1 и 2 се разработват въз основа на целите в НПДЕВИ и данни за:1. сключените предварителни договори; 2.отчетеното и прогнозното потребление на електрическа енергия; 3. преносните възможности на мрежите; 4. възможностите за балансиране на мощностите в електроенергийната система. Министърът на енергетиката в едномесечен срок от получаване на предложенията по ал. 2 изпраща на КЕВР становище за съответствието им с НПДЕВИ. Комисията за енергийно и водно регулиране одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата на комисията предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение.

Съгласно чл. 23 от Закона за енергията от възобновяеми източници лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. Заявления се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5. Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 14 дни от постъпването му. Операторът на съответната електрическа мрежа изпраща на заявителя становището по ал. 3 и го публикува на интернет страницата си. При становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина за присъединяване. След изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Първоинстанционният съд не е констатирал незаконосъобразността на решение № Ж-435/02.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, която се е произнесла в нарушение на административнопроизводствените правила - при неизяснена фактическа обстановка и без мотиви по съществото на спора, поради което решението му следва да бъде отменено.

С. П.