№ 241

[населено място], 15.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на

шестнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 2934 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на [фирма] /в несъстоятелност/ - А. Д. и К. М., против решение № 1605/10.07.2017 год. по т. д.№ 3933/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение от 03.05.2016 г. и решение от 27.01.2017 г. по т. д.№ 2707/2015 г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от синдиците на [фирма] / в несъстоятелност / срещу [фирма] иск, с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, за обявяване недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността прихващането, извършено от ответника с уведомление вх.№ 11503/10.11.2014 г.. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон.Оспорва правилността на извода на въззивния съд, че активното вземане – придобито на основание сключен от ответника договор за цесия с клиент на банката, с което е извършено прихващането, е придобито от датата на сключване на договора за цесия, а не от уведомяването на длъжника, преди който момент за длъжника не съществува задължение да плати на цесионера. Касаторът споделя тезата, че вземането следва да се счита придобито от момента на уведомяването на длъжника за цесията, а не от датата на договора за цесия, тъй като само след този момент / уведомяване за цесията / цесионерът би могъл да упражни правото си срещу длъжника, вкл. правото на прихващане. Според...