ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 421/11.05.2018 г.

МОТИВИ по гр. д. № 4288/2016 г. по описа на Върховния касационен съд към определение по чл. 288 ГПК, постановено в открито съдебно заседание на 03.05.2018 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 332/22.02.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 4556/2015 г., по въпросите:

1. Задължителни необходими другари ли са насрещните страни по договор в производство по предявен от трето лице иск за обявяване неговата нищожност, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

2.Достатъчно ли е, за разкриването на персонална симулация при сключване на договор, да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Г. П. против решение № 332/22.02.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 4556/2015 г.

Касаторът излага съображения за недопустимост на въззивното решение поради неучастие на задължителен необходим другар и за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Насрещната страна В. Г. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: задължителни необходими другари ли са насрещните страни по договор в производство по предявен от трето лице иск за обявяване неговата нищожност; как следва да процедира въззивният съд, когато в първоинстанционното производство не е бил конституиран задължителен необходим другар; достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор, да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това. Позовава се на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: А. Г. П. е предявил против В. Г. Б. иск за обявяване нищожността на сключен договор, оформен в нот. акт № 198/03.10.2000 г., с който М. П. Н. – Б. продава на В. Г. Б. свой недвижим имот поради персонална симулация по отношение на купувача и иск за обявяване, че В. Б. е подставено лица, а действителният купувач по договора е А. Г. П..

Исковете са отхвърлени от първостепенния Софийски градски съд. Решението е потвърдено от състав на Софийски апелативен съд по съображения, че не е установено, че волята на продавача М. Н. – Б. и купувача В. Б. е привидна.

Въпросът дали са задължителни необходими другари насрещните страни по договор в производство по предявен от трето лице иск за обявяване неговата нищожност, е свързан с оплакването на касатора А. П. за недопустимост на въззивното решение. Той е и ищец по делото, насочил е иска срещу купувача В. Б., не и срещу продавача М. Н. – Б.. Въпросът не е поставян в предходните две инстанции, но касае въпрос, свързан с допустимостта исковото производство, съответно допустимостта на обжалваното въззивно решение. Представено е определение № 632/20.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5812/2013 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че във всички хипотези на иска за нищожност на договора, страните по него са задължителни необходими другари, което налага допускане на касационно обжалване за разглеждане на поставения въпрос, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

Не се констатира противоречие с постановеното в решение № 544/06.01.2011 г. по гр. д. № 1053/2010 г. на II г. о., в което е прието, че при предявен иск за нищожност на договор, насрещните страни по него са необходими другари, но не е взето становище относно вида на необходимото другарство.

Въпросът как следва да процедира въззивният съд, когато в първоинстанционното производство не е бил конституиран задължителен необходим другар, е неотносим към постановеното от съда, защото той изобщо не е разглеждал този проблем, нито пък е приел, че е налице задължително необходимо другарство, но въпреки това не е предприел никакви процесуални действия. До разглеждане на повдигнатия въпрос би се стигнало само при евентуален отговор в касационното решение, че в случая е налице задължително необходимо другарство.

Въпросът достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това, е включен в предмета на делото и от значение за постановения краен резултат от въззивния съд. Той е приел, че е налице уговорка между купувача Б. и А. П. първият да участва като привиден купувач по договора, сключен с М. Н. – Б., но това не е достатъчно за уважаване на иска, след като не е установена подобна уговорка и в отношенията между М. Н. – Б. и Б..

Въпросът не е разгледан в посочения от касатора в изложението съдебен акт, но е налице евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).

С молба от 08.05.2018 г. е представено доказателство, че определената държавна такса за разглеждане на делото е внесена по сметка на ВКС и това е сторено в срок.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2018 г., за която дата страните са уведомени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: